Уроци по география със „Софùя и хвърчащото креватче“
Признавам, че когато чуя за нова детска книга, написана в мерена реч, изтръпвам. За разлика от общоприетото и някак насаждано в училище разбиране, съставянето на рими не означава добро писане. Възрастните често се заблуждават, че децата обожават всякакви глупости, стига да са в рима, без значение дали текстът има смисъл или не.
Подходих към „Софùя и хвърчащото креватче“ от Момчил Коритаров предпазливо. Знаех, че е първа книга на младия творец и се опасявах, че писането в мерена реч може да му е изиграло лоша шега. От друга страна, логото на Ink (импринт на изд. „Локус“) и обещанието за аудиокнига с гласовете на Ненчо Балабанов и Албена Павлова приспаха първоначалните ми притеснения. За щастие!
Историята проследява вълнуващите пътешествия на малкото момиченце Софùя, което получава летящо креватче като подарък от стар вълшебник, когото нагостява. Макар и да не подозира какво я очаква, малката героиня бързо разбира какво щастие я е сполетяло – да лети в облаците, да посещава чудни страни по целия свят, да похапва екзотични храни, да събира впечатления. Летящото креватче на Софùя не признава държавни граници – докато героинята спи, то я пренася през полюсите, до Австралия и Америките, изкачва я на върха на планините и неизменно я връща у дома, в България.
„Имаш домашни, Софùя, не спи!
По География как си с урока?“
„Мамо, спокойно, не се тревожи,
обиколих света във всяка посока!“
Вероятно литературни критици биха намерили известни слабости в умението на Момчил Коритаров да пише стихове. Това, обаче, няма да има никакво значение за децата, които чистосърдечно ще се насладят на възможността да попътуват с вълшебното легълце до непознати земи. Книгата „Софùя и хвърчащото креватче“ предлага именно това – полет на крилете на въображението, допълнен с уроци по география, история и обща култура. Интердисциплинарният подход, който всеки учител ще забележи незабавно в книгата, може да превърне четенето й в отправна точка към уроците по различни предмети.
Текстът е обогатен с рисунките на Мартин Петров, а в диска с аудиокнигата, като фон на гласовете на Ненчо Балабанов и Албена Павлова, звучи нежна мелодия, композирана специално за изданието от композитора Милен Апостолов и изпълнена от цигуларя Иван Стайков.
Прочетохме книгата с 4-годишния Даниел в проект „Експериментът“. Макар да е твърде малък, за да се възползва максимално от възможностите за учене, които предлага текстът, той бе очарован от възможността да говорим за вулкани, пингвини и бели мечки. Искрено се удиви от образа на самурая, а споменаването на държави, в които сме били, превърна четенето в екскурзия назад в спомените му. Реакцията му ме накара да потривам доволно ръце в очакване да видя как учителите и библиотекарите, които познавам, ще използват книгата на Коритаров в своите образователни проекти, които са в пъти по-добри от финландските, макар и да не ги показваме толкова често.
Автор: Вал Стоева