Тийн-романтична Коледа с „Историята на Джубили“
“…беше следобедът преди Коледа. Беше един от онези дни, в които чувстваш, че животът… те обича. Последните изпити бяха приключили и ваканцията щеше да продължи до Нова година. Бях сама в нашата къща, която е спретната и уютна. Бях облечена за предстоящата нощ в нов тоалет, за който бях спестявала – черна пола, чорапогащи, лъскава блуза с пайети и новите ми черни ботуши. Пиех питие от разбито яйце със захар, мляко и вино, което си бях приготвила сама. Всичките ми подаръци бяха опаковани и готови да бъдат раздадени. Всичко бе готово за голямото събитие: в шест часа трябваше да отида в къщата на Ноа – Ноа Прайс, моя приятел – за годишното празненство със студен бюфет в навечерието на Коледа.
Празненството със студения бюфет у семейство Прайс е много важно за нашата история. Там се срещнахме. Преди това Ноа Прайс беше само звезда на моя небосклон… постоянна, позната, ярка и високо над мен. Познавах Ноа от четвърти клас, но така, както познавах и хората от телевизията. Знаех името му. Гледах предаването. Разбира се, Ноа беше от по-близкото ми обкръжение… но когато е реално, когато става дума за живота ти… въпросният човек може да бъде дори по-чужд и много по-недостъпен от истинска знаменитост. Близостта не води до близки отношения.
Винаги съм го харесвала, но всъщност никога не ми беше хрумвало да го харесвам. Никога не съм мислела, че е разумно да искам това… Ноа бе всичко, за което едно момиче мечтае – атлет, отличник, важна клечка в училищния ученически съвет, – от онези хора, за които мислиш, че трябва да излизат с модели, шпиони или пък с хора, на които са кръстени лаборатории…
И така, навечерието на Коледа, за което се каня да ви разкажа, не е просто всяко коледно навечерие: то беше нашата годишнина. Беше почти невъзможно да повярвам, че е минала година. Всичко бе станало толкова бързо… Ноа осъзнаваше това. И макар че събитието тази вечер бе семейно и щяха да присъстват много хора, той ми обеща, че ще има време и само за нас двамата. Беше се погрижил предварително. Обеща, че ако останем на празненството два часа, ще избягаме в задната стая, ще разменим подаръците си и ще гледаме заедно ”Как Гринч открадна Коледа”. Че ще ме закара до дома ми и ще спрем за малко…
После, разбира се, родителите ми бяха арестувани и всичко това отиде по дяволите.“
Из “Историята на Джубили”
“Сняг вали”, Морийн Джонсън