Скелиг – криле и надежда

„Понякога мислим, че трябва да сме в състояние да знаем всичко. Но не сме. Трябва да се оставим да виждаме каквото има да се види, и трябва да си представяме.”

Докато правехме изследването на екипа на „Детски книги” за наградата „Ханс Кристиан Андерсен” попаднах на името на Дейвид Алмънд. Той е британски автор,  удостоен с тази най-престижна награда в областта на детската литература през 2010 г. През 1998 г. пък получава медал „Карнеги” и наградата „Уитбред” за дебютния си роман „Скелиг”. За моя приятна изненада книгата е издадена на български (изд. Артлайн Студиос), а корицата със залепено бяло перце окончателно ме спечели.

Семейството на Майкъл се мести в нова, по-голяма къща. Имотът е доста занемарен и ги чака сериозна работа. За капак сестричката му се е родила преждевременно и има опасност за живота й.

Сякаш това не е достатъчно, подобието на гараж в двора е на път да се срути, заради което на момчето му е забранено да влиза вътре. Майкъл не познава никого в новия квартал и съвсем логично скоро се оказва в прашния и задръстен с боклуци гараж. Там ще намери Скелиг – същество, което не подлежи на определение.

После момчето се запознава със съседското момиче Мина. Тя не ходи на училище, защото с майка й смятат, че то е вредно за децата. Мина се образова вкъщи според интересите си. По-важното е обаче, че тя има очи да наблюдава света около себе си и уши да слуша гласа на зараждащия се живот. Двамата с Майкъл се заемат да спасят Скелиг.

Общо взето с това се изчерпва сюжетът. Ако очаквате шеметно действие и изобилие от случки и обрати, няма да ги намерите в тази книга. Акцентът тук пада не върху действието, а върху общуването, наблюдението и опознаването на околния свят и вслушването във вътрешните промени. Майкъл и Мина ще отворят възприятията си за заобикалящия ги свят, а Скелиг ще им помогне да усетят взаимосвързаността на нещата.

„Скелиг” не е толкова книга за ангели или свръхестественото, колкото за вярата и надеждата. Надеждата дошла под всякаква форма и от всякакъв източник. И точно това правят всички в „Скелиг” – връщат си надеждата един на друг.

Писането на Алмънд е някак ефирно, философско и с неясни граници. Читателят има свободата да търси своя интерпретация според личния си опит и моментно настроение. Задача, която на някои от малките читатели може да се стори трудна и затова нежелана. Аз обаче ценя писателите, които имат смелостта да уважават читателите си като им поставят високи цели.

Автор: Лора Филипова