Съвременната литература често е относително линейна, с лесно проследимо действие и дори изведени идеи. Случва се да се появят и заглавия, които изискват по-широка обща култура, отворени за препратки сетива и по-чувствително сърце. „Седни и виж“ от Андрей Булбенко и Марта Кайдановская, въпреки скромния си обем, е изненадващо четиво, тръгващо по един път само за да изведе на съвсем неочаквани места.
Книгата е част от поредица „Отвъд“ на изд. „Жанет 45“, а преводът на български език дължим на Ива Руснакова и Красимир Лозанов.
Какво ще откриете в книгата?
Семейство Кайдановски седи, напъхано в колата на дядото и пътува в неясна посока, бягайки от войната. Майката и бащата, бабата и дядото, малката Тони и Марта – по-голямата дъщеря в семейството, всеки със своите си характер, емоции и мисли. Колата е твърде тясна не само за семейния багаж, но и за междуособиците в семейството. Въпреки това, отделните му членове играят ролите си и седят на отредените за тях места. Единствена Марта опитва да намери друго бягство – навътре в себе си.
Летаргичните опашки по улиците поглъщат автомобила на семейството и така, отделени в своите си превозни средства, всички стават част от огромния пъплещ организъм. Марта използва безкрайните часове и дни в опит да разбере случващото се с нея и света, да проумее смисъла на войната и бомбите, да види причината за съществуването си.
В някакъв момент Кайдановски отсядат в мотел „Почини си“, където Марта среща загадъчен събеседник, комуто доверява историята си. За да може някой да запомни. За да може някой да разкаже.
Прочит под лупа
Историята в „Седни и виж“, фрагментирана и нарязана, а после съшита от отделните парчета, излиза извън читателските рамки за време и пространство. Впрочем действието в книгата и голяма част от персонажите също са обвити в тайна и неопределеност, като само семейство Кайдановски се отличава с ярките индивидуалности на членовете си.
Краткият роман е изпълнен с препратки към руски писатели и кино, както и към събития от действителността. Ала не всичко е символ – в крайна сметка, ние винаги пътуваме, независимо дали във физическия свят, към промяната, между етапите от живота или към вътрешните ни кътчета. А гневните диалози и монолози на Марта спокойно могат да бъдат част от мислите на хиляди други младежи.
Остава и въпросът за това, което (не) остава след нас. Кой е най-сигурният начин да оставим следа, спомени, че ни е имало, молекули от мислите и дъха ни? Остава ни да се доверим на тези до и след нас, на техните памет и желания. А те – нас ли носят или парчета, събрани своеволно?
#търсисесмисъл
Идеи за разговор
- Как са пресъздадени хаосът и несигурността в книгата?
- Къде би могъл да избяга човек, ако се намира в ситуация на война? Към кого може да се обърне?
- Марта решава да разкрие историята си на събеседника си от мотела. Доколко надежден посредник е той? Или който и да е друг, на когото поверяваме това, което сме? Има ли и значение?
- Какъв е смисълът да се остане? А да се избяга?
- Как се променя Марта в хода на романа?
„Седни и виж“ вероятно ще ви остави с повече въпроси, отколкото отговори. И май така се получава, когато преживяваме нещо съществено и значимо, което поставя под съмнение установения ред.
