Разбойникови – крадците с нежни сърца
Понякога децата искат просто да вършат немирности до насита, без някой да ги поучава. Да прекарват дните в импулсивни удоволствия, без да се обвързват с отговорности и ангажименти. Разбира се, това включва неща, които възрастните далеч не биха харесали и одобрили!
За всички почитатели на веселата и „неморална“ детска литература е „Ние, Разбойникови“ – роман на финландската писателка Сири Колу, издаден у нас от изд. „Персей“.
Малката Виля живее в заможно семейство, с което никак не се разбира. Дните й са белязани от непрестанни дрязги със сестра й Ванамо, последвани от безразличието на родителите им. Отгоре на всичко е началото на лятната ваканция, което означава само едно – скука! Безрадостната перспектива пред Виля се разбива на пух и прах, когато, на път към баба й, банда разбойници я отвлича от семейната кола.
„Похитиха ме през втората седмица на юни. И добре че стана така. Лятото и без това клонеше към пълен провал.“
Първите моменти на уплаха бързо преминават, когато момичето разбира, че пътните разбойници съвсем не са свирепи гангстери и убийци. Става й ясно, че е похитена от известното в средите семейство Разбойникови, за да прави компания на двете им деца – Хилда и Кале. И докато Кале е симпатичен добряк, то Хилда е толкова хитра, пресметлива, ловка и решителна, че всички очакват от нея да бъде следващият главатар на бандата. Но Виля също е изобретателна, умна и извънредно общителна, така че съвсем скоро става част от разбойническата шайка!
Това е началото на най-щурото лято на Виля. Тя се научава да планира обири, да бъде понякога безскрупулна и да погажда номера. Но наред с това печели приятели, разбира как да отстоява себе си и мнението си, как да излиза от критични ситуации, да бъде самостоятелна…и как да се наслаждава на всеки ден. Не е никак трудно, тъй като Разбойникови крадат само нещата, които са от първа необходимост – бонбони, сладкиши, горчица, наденички, дрехи и други особено важни неща.
Но Разбойникови, макар и крадци, са семейство като всички други и също имат проблеми.
„Ако едно дете иска да ходи на училище, а другото напира да командва разбойническа кола, не всички могат да наложат волята си – отвърна Кая. – Струва ми се, че проблемът е по-голям. В продължение на дълги години Карленцето имаше възможност да сбъдва собствената си мечта. Ала животът невинаги се свежда само до това. От време на време ежедневието просто те настига.“
Съвсем очаквано настъпва моментът, когато семейството трябва да спре за момент и да реши как иска да живее занапред. Дали Кале да посещава така мечтаното училище? Готова ли е Хилда да стане разбойнически главатар? Готов ли е Свирепия Карло да се откаже от мястото си? И склонни ли са всички да се разделят с Виля?
„Добре е така – въздъхна Кая. – Хубаво стана, че най-после някой отвори уста. Даже това беше доста мило, ще знаеш. Други хора щяха направо да се разбунтуват. И такива неща са ставали. (…) Това тук обаче е много по-сложно, понеже се е скарало собственото ти семейство.“
Несъмнено книгата ще се стори на някои родители неподходяща и дори анархична, подстрекаваща към нередни дела. Но ви уверявам, че тя е предимно забавна и стимулираща мисленето! Затова спокойно можете да си „откраднете“ няколко мига на веселба с „Ние, Разбойникови“.
Преводът е дело на Росица Цветанова.
