Принцеси, забравени и безизвестни, превземат света
„Срещнах“ Ребека Дотремер за първи път в една книжарница в Болоня.
Влюбих се силно, страстно и главозамайващо в нейните рисунки. Дори си купих две издания на италиански език, твърдо решена да го науча, за да се доближа още повече до възхитителния и нереален свят на художничката.
В едно бях почти убедена – нейните книги вероятно никога няма да са достъпни на родния ни език. Грешах, за щастие!
„Принцеси. Забравени и безизвестни“ с текст на Филип Лешермейер и рисунки на Ребека Дотремер вече е налична в каталога на изд. „Рибка“. И е точно толкова изумителна, колкото и на различните други езици, на които можете да я намерите.
В нея няма да откриете приказки за добре известните знатни особи като Снежанка и Пепеляшка, а портрети на техни братовчедки – любознателни, мечтателки, загадъчни, сръдливи, непохватни, лакомички или безкрайно талантливи. Като всяка от нас.
От историите, разказани от Филип Лешермейер, ще научите как се появяват принцесите, кои са орисническите фрази, как изглеждат домашните любимци, жилищата на знатните дами и други интересни подробности.
Най-оптимистичната (вълшебна фраза): „Принцесата няма да бъде приказлива!“
Най-академичната: „Принцесата няма да допуска правописни грешки!“
Международният език на ветрилото е представен тук и сигурно ще се изненадате, че чрез него може да се предаде дори мнение за есе на Киркегор. Онова, което очарова, са различните образи на принцесите – те далеч не са само руси или с абаносови коси, с бяла като сняг кожа и сини очи.
Напротив – в рисунките на Дотремер ще видите принцеса Суха фон Гипс, принцеса Лилиана от джунглата с нейната корона от кости, Еднодневка китайска, сиамските близначки Динг и Донг, принцеса Джобалина, Ромà Мануш и дори индианската принцеса Четвърт луна.
В богатия албум ще откриете още карта на обиталищата и скитанията на принцесите, ще научите повече за доверениците и дори ще се запознаете с менюто, достойно за принцеса. Закачливите препратки към исторически събития, прочути картини и литературни творби ще донесат удоволствие на порасналите принцеси, а вероятно ще събудят и любопитството на малките.
Кратките мисли преди всяка глава са толкова забавни, закачливи и верни, че ще предизвикат заслужени усмивки на лицето ви. (Малко ми напомнят на разговорите между Лупо и Тумба, герои на Петя Кокудева, които се надявам също да видя в книга.) Ето няколко от любимите ми:
Да спиш, е като да си разказваш истории, които още не знаеш.
Да пееш, е все едно да оцветяваш думите.
Да се сърдиш, е като да буташ стена, която никога няма да помръдне.
Случайността – това е история, на която не знаем края.
Каквото и да се каже за книгата, то няма да бъде достатъчно. Подобен тип произведения на изкуството се преживяват и при всеки прочит и поглед се разкриват нови и нови детайли, скрити в картините на Ребека Дотремер и закодирани в наглед простичките думи на Филип Лешермейер.
Не би било честно обаче да не обърнем внимание на нечовешкия труд, допринесъл за появата на книжното бижу на български език. Ако се загледате, ще откриете ръчно изписани фрази, думи, пояснения. Те, заедно с шрифтовете и цялата графична адаптация, са дело на Кирил Златков. Той е успял да обработи и свърже всеки детайл, измислен от Ребека Дотремер, да го пренесе и спусне меко и незабележимо на почвата на родния ни език.
Не знам колко време и усилия му е коствало, но досега само веднъж съм ставала свидетел на толкова мащабен проект в преводната детска литература. („Приказки от крайните квартали“ на Шон Тан е другото произведение, великолепно адаптирано в графично отношение.)
Преводът, дело на Маргарита Тодоринска, също не трябва да бъде забравян – играта на думи е предадена умело, закачките са запазили своята лекота, а имената на принцесите са измислени очарователно (Лежаси, Джобалина, принцеса фон Финти Флюшка, Негра Мотна, Суха фон Гипс, Мекобрад).
Думи като „сърдоар“, „сърдалка“, „намиголончело“, „контрясбас“ и подобни оцветяват текста и гарантират много усмивки.
Задължително е да се отбележи и безкомпромисното отношение при изработката на изданието – твърди корици, плътна хартия и голям размер, единствено способни да представят албума на Дотремер по подобаващ начин.
Излизането на книгата бе съпроводено с много противоположни мнения – от пълен възторг до крайни изказвания за високата й цена. Обикновено нямам навика да се впускам в коментари дали детските книги са скъпи, но ми се иска да не мерим с един аршин всичко, а да оценяваме всеки детайл и после да правим преценки.
И макар цената на „Принцеси. Забравени и безизвестни“ да е висока за българските стандарти, тя е напълно заслужена за качеството на изданието. Надявам се, че скоро ще се промени ситуацията в сферата на културата и такива бижута ще се срещат във всяка българска обществена библиотека.
Вземете книгата от сайта на Рибка.
Подкрепете ни, като въведете код DK19 при поръчката – в специално поле или в секция „Коментари“.
Когато въвеждате този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и ревюираме книги за Вас.