Скандинавски богове ала Геймън – епичност и щипка хумор

Една от любимите ми книги в детството беше „Старогръцки легенди и митове” от Николай Кун. В онези години не съм имала късмета да попадна на книга за скандинавската митология, но ако се беше  случило, мисля, че жестоките и брутални скандинавски митове щяха да ми направят не по-малко незабравимо впечатление. В тази ситуация шанс да ми създаде първи впечатления получи Нийл Геймън.

В „Скандинавска митология” (изд. Сиела) той стъпва на двете Еди*, за да преразкаже в свой стил и за по-млада публика истории за богове, великани, джуджета, тъмни и светли елфи, вълшебни животни и предмети и т.н. Геймън събира 15 истории, като цялото няма претенции за роман. Връзките между отделните истории се дължат най-вече на общите персонажи. Някои от тях носят по-дълбок философски смисъл, а други просто описват „магариите” на скандинавските богове. А вярвайте, те действат с божествен размах!

Най-голямото предимство и удоволствие от книгата е простичкият начин, по който Геймън успява да въведе читателя в обърканата вселена на скандинавската митология с нейните 9 свята и непривични за българското ухо имена. Също и начинът, по който успява да покаже характера на всеки от боговете с всичките им недостатъци и без да ги идеализира излишно. Безспорно те не са като обикновените хора заради притежаваните от тях сили и способности, но е трудно да не се надсмееш чисто човешки над някои от глупавите им постъпки, капризи, егоизъм или неуместен инат. С умели и често забавни диалози Геймън успява да предаде характера им с една-две реплики и да очовечи страховитите богове.

А те са едновременно надарени със свръхестествена сила, познание и мъдрост, но и неблагоразумие и склонност да допускат грешки, да се поддават на капризите си и да се впускат в откровено глупави приключения. Без съмнение най-колоритният сред тях е Локи – архетип на измамник, лъжец и интригант, от когото може да се очаква всякаква подлост и комуто никога не трябва да се гласува и най-малко доверие. Но пък е много трудно да се устои на чара и изобретателността му (сигурна съм, че познавате такива хора и в реалния живот). По подобен начин Геймън е отразил собствените си представи при интерпретирането на всеки от героите и понякога резултатът бе изненадващ. Например Тор, освен като неимоверно силен и безразсъдно смел велик воин, е представен и като леко глуповат и наивен.

“Скандинавска митология” на Геймън ще ви достави часове на удоволствие в студения, жесток и безмилостен свят на северните богове, където щастливата развръзка не е даденост, а Рагнарьок няма да завърши с победа на силите на Доброто. Изобщо е трудно да се определи кои са добрите и кои лошите и именно в това се крие изначалната привлекателност на скандинавските митове за мен. Разказани от неповторимия Нийл Геймън, освен с епичност, жестокост и божествена сила, митовете увличат и с щипка хумор и непосредственост.

Оценявам високо краткия речник в края на книгата, към който прибягвах често, докато запомня имената на всички герои, животни, предмети и места.

* Еда е нордически термин, с който учените наричат две средновековни исландски литературни творби – Прозаичната Еда и Поетичната Еда. Тези творби са основните източници за скандинавската митология.

Други книги на Нийл Геймън, които да не пропускате:

А ето и книги от други автори, в които скандинавските богове се разхождат спокойно:

Автор: Лора Филипова