Приказки с поука: Рапунцел

Преди време ви разказахме за приказките с поука, които обещават иновативен подход и развитие на малките читатели като добродетелни и мислещи личности. “Пинокио” – първата книга от поредицата, която ни попадна – леко ни озадачи, но “Рапунцел” абсолютно ни порази! Нека ви разкажа защо:

Приказките от поредицата са преразказани кратичко, в 1-2 страници, а след тях идва мястото на подробен анализ на всеки отделен герой с неговите положителни и отрицателни черти. Дотук звучи добре, но…

Прочетеш ли приказката, забелязваш несъответствията между анализа на личностите и самия текст. Няма как например едно дете да се сети, че стаичката на Рапунцел била малка, но удобна, при положение, че нищо такова не се споменава в текста. Несъответствията са много, но още по-дразнещ ми се стори фактът, че на героите се приписват мисли и чувства, които нито в адаптацията, нито в оригиналната приказка съществуват. Защо Рапунцел е представена като добра девойка, а същевременно се набляга на гордостта й (с елементи на горделивост) спрямо дългата й коса? И защо магьосницата е представена като много грозна (в преразказа не се споменава нищо такова)? А поради грозотата си ли се държи отвратително или защото е зла?

Идеята за приказки с поука е чудесна. За съжаление, нито адаптацията на приказката на Братя Грим е добра, нито изведените поуки след това. По-интересното е, че Карин Стоева (от позицията на млад читател, който няма широк поглед върху нещата и няма дългия читателски опит на майка си) също не хареса книгата:

За нас книгите с поука са чудесен начин да изградим децата си като добросъвестни личности, но ако обсъждаме с тях самите случките и ги провокираме да мислят. А готовите поуки… те са за онези заети родители, които се чудят защо децата им не проявяват интерес към четенето.

Автор: Вал Стоева

[club]