Още от самото начало ще напиша, че препоръчвам тази детска книжка преди всичко заради илюстрациите, създадени от Стефани Боуи. Те са красиви, а белият цвят, преобладаващ в книжката, действа успокояващо и дори изглежда някак топъл, съчетан с останалите цветове, а не непременно неутрален. Иначе мястото, на което се развива действието в книжката, изобщо не може да се нарече топло, но това може и да се предположи. Все пак главният герой е тюленче, наречено Нука.
Авторът на книгата, Сю Харис, въвлича най-малките читатели в приключенията на малкия Нука още от самото му раждане, с което започва книжката. Децата могат да се запознаят с далечни на нашите ширини животни и дори да ги докоснат някак си чрез рисунките, които умишлено не са направени изцяло гладки. А героите не са само тюлени, защото най-добрите приятели на Нука са полярното мече Мики и моржчето Сеси, впоследствие и един кит. Как такъв огромен бозайник се запознава с тюленче, че му става и приятел, оставям да разберете сами. Разказът не е толкова дълъг, само около 12 странички (рисунките заемат по-голямата част от книгата), изписани с едри букви, а на някои места част от думите и изреченията са удебелени и с по-голям шрифт. Сещате се, подсказано е на по-големите да подбират правилната интонация при четене, а четящите деца са предупредени, че нещо съществено се случва или пък казва.
А защо реших да напиша няколко реда точно за тази детска книжка през занизалите се горещи дни? Защото ми е ГОРЕЩО (ето нарочна употреба само на главни букви), както на мен, така и на всички мои близки и познати, за които 34-35 не са много хубави числа в последно време. Един вид, опитвам се да действам сугестивно на себе си, а и на вас, чрез студените места на сюжетното действие. Нищо чудно да подейства…
„Малкото тюленче“ е част от поредицата книжки „Приказки за всеки ден“ на издателство „Атеа“, към която са включени също историите за „Малкото северно еленче“ и „Малкото пингвинче“.
Автор: Искра Йорданова
