Поздрави на „Малкото тюленче“ от едно доста горещо място

Още от самото начало ще напиша, че препоръчвам тази детска книжка преди всичко заради илюстрациите, създадени от Стефани Боуи. Те са красиви, а белият цвят, преобладаващ в книжката, действа успокояващо и дори изглежда някак топъл, съчетан с останалите цветове, а не непременно неутрален. Иначе мястото, на което се развива действието в книжката, изобщо не може да се нарече топло, но това може и да се предположи. Все пак главният герой е тюленче, наречено Нука.

Авторът на книгата, Сю Харис, въвлича най-малките читатели в приключенията на малкия Нука още от самото му раждане, с което започва книжката. Децата могат да се запознаят с далечни на нашите ширини животни и дори да ги докоснат някак си чрез рисунките, които умишлено не са направени изцяло гладки. А героите не са само тюлени, защото най-добрите приятели на Нука са полярното мече Мики и моржчето Сеси, впоследствие и един кит. Как такъв огромен бозайник се запознава с тюленче, че му става и приятел, оставям да разберете сами. Разказът не е толкова дълъг, само около 12 странички (рисунките заемат по-голямата част от книгата), изписани с едри букви, а на някои места част от думите и изреченията са удебелени и с по-голям шрифт. Сещате се, подсказано е на по-големите да подбират правилната интонация при четене, а четящите деца са предупредени, че нещо съществено се случва или пък казва.

А защо реших да напиша няколко реда точно за тази детска книжка през занизалите се горещи дни? Защото ми е ГОРЕЩО (ето нарочна употреба само на главни букви), както на мен, така и на всички мои близки и познати, за които 34-35 не са много хубави числа в последно време. Един вид, опитвам се да действам сугестивно на себе си, а и на вас, чрез студените места на сюжетното действие. Нищо чудно да подейства…

„Малкото тюленче“ е част от поредицата книжки „Приказки за всеки ден“ на издателство „Атеа“, към която са включени също историите за „Малкото северно еленче“ и  „Малкото пингвинче“.

Автор: Искра Йорданова