Пазете си чорапите! Чифтоядците дебнат

Нашата сътрудничка Искра Йорданова, майка на 2 чудесни деца, редовно се сблъсква със загадката на изчезналите чорапи. Ето какви са нейните впечатления от чешката книга за деца „Чифтоядците“, която дава много симпатичен отговор на тази мистерия. 

Случвало ли ви се е да търсите някой чорап? Обикновено такива се губят в пералня, при прибиране на пране, а при наличие на малко дете или куче (макар че май не е справедливо да се оправдаваме с децата и животните) може да ги откриете зад шкаф, под легло или на друго мнооого скришно място.

На чешкия автор Павел Шрут обаче му е хрумнало по-забавно и изпълнено с приключения обяснение за изчезването на чорапите, увлекателно разказано в „Чифтоядците“ (изд. „Изида“). И то най-вече на един от даден чифт. Свързано е с малки човечета с хамелеонски способности, които някак все успяват да останат скрити за човешкото око. Наричат се чифтоядци и по хранителните си навици напомнят на домашни вредители, които при това са се разпрострели по цялото земно кълбо. Стигнали са дори до далечни страни в Африка, но там съответно делят същата нелека съдба като стопаните си – предимно гладуват.

Вредителството им в случая всъщност се оказва симпатично, особено когато ги опознаем по-отблизо. Това се случва чрез герои като Хихльо и братовчедите му Рамзес и Туламор-младши, които, за разлика от герои като Дедерон Камата, се ръководят от чифтоядския закон „Никога не взимай целия чифт!“.

Историята се оказва доста заплетена, може да я наречем дори детективска, на моменти и гангстерска, тъй като има препратки към книги за по-големи, вплетени в образи като този на Падре. Замесени са различни по характер и обноски чифтоядци, някои от които близки роднини, също и хора, но само двама души успяват да се докоснат отблизо до света на тези същества – музикантът Егон и професорът Рене Къдрафиол, посветил живота си в изучаването на мъниците.

Самият Шрут започва една от главите на книгата с думите:

„Понякога историята се влачи, а после изведнъж хуква във всички посоки толкова бързо, че не знаеш кой неин край да подхванеш.“

Съветът ми е да се „подхване“ както подобава – от самото начало, първите страници, на които са представени нарисуваните от художничката Галина Миклинова малки герои. Тези рисунки могат да помогнат на забравящите и чудещи се кой беше този или онзи герой, или просто на всички четящи книгата, за да добият представа за различния до този момент биологичен вид, какъвто е този на чифтоядеца.

Авторът разкрива в интервю, че при среща с художничката за друг проект и наблюдаван неин палец, подаващ се от чорапа, всъщност му хрумва идеята за невидимите с просто око герои, крадящи и похапващи си именно чорапи. Идея, която прераства в книга (2008 г.,  а на български издадена през 2019 г.), книгата в трилогия и детски филм. На български засега е преведена само първа част, спечелила много награди, включително престижната в Чехия „Магнезия Литера“.

Преди да споделя впечатленията си, реших все пак да прочета мнения на читатели. Оказаха се доста контрастни, а именно – от такива на пълна възхвала, включваща думи като „досега не бях попадал на нещо толкова различно, увлекателно и забавно“, до „нищо особено“ или пък категоричното „неподходящо за малки деца“ поради вече споменатия антагонист Дедерон и „смъркането“ му на детски чорап, потопен в бира.

Според мен книгата е увлекателна и държаща в напрежение, което не е малко за една добре разказана история. Би се харесала на деца между 10-14 години, а според моя близка приятелка – особено на момчетата, защото те повече се увличат по заплетените истории, в конкретния случай свързани с отвличането на чифтоядец.

На български книгата е преведена от Красимир Проданов, като изданието е осъществено с подкрепата на Министерството на културата на Република Чехия.

Бихте могли също да видите как изглеждат чудните същества в трейлъра към филма:

Няколко думи за автора:

Павел Шрут (1940-2018) е поет, писател и преводач на творби от автори като Шекспир, Джон Ъпдайк и Салман Рушди. Получил е образованието си в Карловия университет в Прага. По време на нормализацията (изчерпателна информация за този исторически отрязък, включващ годините 1968-1971, ще откриете в интернет) публикува свои творби чрез т.нар. самиздат (начин да се избегне цензурата и репресивния механизъм за контрол в някои страни по време на Студената война). Много на брой са произведенията му за деца, като едни от последните – тези за чифтоядците, спечелили му номинация и награда за „Магнезия Литера“ (за същата има още три номинации при предходни години). През 2012 г. е удостоен с наградата „Карел Чапек“, а през 2015 г. с националната награда за литература на чешката държава.

Няколко думи за художничката:

Галина Миклинова (1970) е чешки илюстратор,аниматор, график и режисьор. Завършила е Института за приложни изкуства в Прага. Прави илюстрациите на известни детски издания в Чехия и участва в създаването на анимационни филми, като на този за чифтоядците е също сценарист и режисьор. През 2012 г. създава и своя авторска книга „За Юрганчето“.

Получила е много престижни награди за работата си. Една от последните е първо място през 2017 г. на детския филмов фестивал в Чикаго за „Чифтоядците“. Два пъти е носител на награда „Най-красива книга на годината“ в Чехия. В България е гостувала покрай изложбата си „Книги в движение“, организирана от Чешкия център през 2017 г.

Вземете книгата с 10% отстъпка от Ozone.bg с код DK19

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и ревюираме книги за Вас.