Пърси Джаксън и проклятието на титана

Момче съм. Не особено добър ученик. Добре де, безнадежден. Имам дислексия и синдром на дефицит на вниманието. Но пък преди 2 години разбрах, че съм полубог, син на Посейдон. (Хм, дали пък не сънувам?)

Имам и приятели: сатирът Гроувър и дъщерята на Атина – Анабет. А, и Талия, дъщерята на Зевс, но за нея не съм сигурен, че ми е точно приятел. Според предсказанието следващото дете на един от тримата главни гръцки богове (Зевс, Посейдон и Хадес), което навърши 16 години, ще реши съдбата на боговете. Сега разбирате защо с Талия почти винаги сме на нож.

Четиримата сме на спасителна мисия за отвеждане в лагера на нечистокръвните на близнаците-полубогове Нико и Бианка ди Анджело. Както обикновено нещата се оплескват и се бием с мантикор – отвратително чудовище с човешка глава, огромно лъвско тяло и скорпионска опашка. Отблъскваме мантикора с помощта на богинята Артемида и нейните ловджийки, но той успява да отвлече  Анабет. (Почти съм убедена, че сънувам. При това някакъв отвратителен кошмар!)

Не стига това ами мантикорът е споменал за голямо раздвижване на чудовища и че скоро ще се появи и най-важното от тях, което ще предизвика сгромолясването на Олимп. Артемида потвърждава думите му и тръгва в търсене на Анабет. Скоро научаваме ужасната вест, че и тя е отвлечена и с Талия, Гроувър, Бианка и Зои Нощната сянка (предводителката на ловджийките) тръгвам да я спасявам.

Бием се със зомбита и чудовища, побеждавам немейския лъв, принуден съм да крепя небето на раменете си вместо Атлас (най-тежката задача на света, повярвайте ми!) и какво ли още не. В битките загубвам приятел и неволно си създавам враг в лицето на друг.

Все пак освобождаваме Артемида и Анабет, а има и други приятни моменти. Запознавам се с бога на слънцето – Аполон, и се возя на мазератито му, научавам нещичко за любовта (срещата с богинята Афродита обаче ме обезпокоява), спасявам симпатично морско животно – змиебик, и нямам и най-малка представа каква е ролята му в конфликта между олимпийските богове и титаните.Sad

По традиция мисията ни завършва на Олимп на зимната среща на боговете. Животът ми и този на Талия висят на косъм. (Сигурна съм, че сънувам, но няма ли край този кошмар!) Накрая сме великодушно пощадени, а Талия дори успява да избегне пророчеството. Така погледът на всички богове се обръща към мен…

Събуждам се. SurprisedМомиче съм. Не съм син на гръцки бог. Не се казвам Персей Джаксън. Оказа се сън, както си и подозирах. Отдъхнах си! Всъщност жалко. Въпреки чудовищата и опасностите в кошмара беше интересно. Динамично някак…

Оглеждам се. „Проклятието на титана” от Рик Риърдън е на нощното ми шкафче. Произходът на съня ми се изяснява моментално. Добрата новина е, че веднага мога да се гмурна обратно в жестоката (буквално и преносно) старогръцка митология – следващата част от поредицата за Пърси Джаксън ме чака.

Пърси Джаксън не е оставил безразлични и Вал Стоева („Похитителят на мълнии”, „Морето на чудовищата”) и Милена Ташева („Последният олимпиец”).

Автор: Лора Филипова