Опитът и идеите на методическото ателие „Учителят прави училището“

В началото на годината споделихме с Вас опита на кръжока „Четящият студент и четящото дете“, а сега научихме за още една интересна идея, която се реализира в Педагогическия факултет на Великотърновския университет – методическо ателие „Учителят прави училището“. Потърсихме „двигателя“ й – доц. дп Мариана Мандева, с която сме Ви срещали в сайта ни. Ето какво ни сподели тя за новото ателие в подкрепа на четенето и образователния процес:

Има ли връзка между студентския кръжок за насърчаване на четенето сред децата, за който вече сме разказвали, и новата Ви инициатива – методическото ателие „Учителят прави училището”?

Връзката е осмислена, търсена и, надявам се, ясна и категорична.  Мое убеждение е, че при ограмотяването на детето предимство има „преподаването” на любов към четенето. След това „идва” важната задача за формиране на детските умения за декодиране (техника на четене) и за разбиране смисъла на прочетеното (съзнателност при четене).  Да се „запали искра” у малкия ученик за общуване с книгата – това разбиране осмисля работата на студентския кръжок.

Образователната институция не може и не бива да е сама по пътя към „малкото голямо четене”. Необходими са воля и интегрирани усилия на цялото общество. И все пак ключовата роля е на учителя. Той „прави училището”, както е казал Иван Вазов. А за да направи българският учител  нашето „Ново училище”, той трябва да се учи и израства през целия си живот. В това пък е смисълът на методическото ателие.

Как възникна идеята за учредяване на  ателието и какви са целите му?

Ателието е утвърдено с решение на ФС на Педагогическия факултет (Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”) от 11.02.2015 г. Реално то започна работа преди това решение – през септември 2014 г. Става дума за поредица интерактивни лекции, които изнесох пред начални учители от област В. Търново по покана на РИО – В. Търново, и на методически обединения – В. Търново, във връзка с проблеми, поставени в Проекта на МОН – Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014 – 2020).

Първоначалният замисъл бе за продължаваща квалификация на началния учител чрез прилагане на неформални и информални подходи във връзка с проблеми, свързани с езиковата грамотност на детето. Постепенно и естествено дейностите на ателието и на студентския кръжок се преплетоха. Това доведе до разширяване на задачата: качествена лингвометодическа подготовка на началния учител – настоящ и бъдещ (т.е. студент) – по неформален и информален път.

Какво се случва в методическото ателие „Учителят прави училището”?

Най-краткият отговор е: „прави” се училището. Малко по-дългият отговор е: обединяват се усилията на настоящи и бъдещи учители за качествена лингвометодическа подготовка по неформален и информален път. Очакването е: успешно  формиране на „четящото дете”. Стремим се към подобряване на теоретичната подготовка чрез интерактивни лекции; дискусии („лице в лице” и дигитално); „Пощенска кутия за книги” (обмен на научна литература между участниците в ателието); изготвяне на доклади с цел участие в национални и международни форуми по проблеми на езиковото образование на ученика и др.

Също така обменяме педагогически практики: изнасяне и обсъждане на уроци; популяризиране на извънурочни и извънучилищни дейности с акцент привличане на родителите, библиотеките, книгоиздателите като партньори в „преподаването” на любов към четенето още от първите дни на детето в училище и др.

Амбицията ни е прилаганите неформални подходи във висшето образование да провокират собствената (индивидуалната) познавателна и практическа дейност на педагога, неговата лична активност в наситена културно-образователна среда.

Виждате ли вече резултати от дейността на методическото ателие?

Некоректно е да дам задълбочена оценка за ефектите от работата на методическото ателие на този етап. Направили сме само „първи стъпки”, а целите ни са високи  (за нас проблемът е в „ниските” цели, които лесно се постигат).

На този етап мога да се позова на данни от интервю, направено от студентка, участваща в методическото ателие – Васвие Феим Адем (специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика”, 3. курс). Според интервюираните студенти най-важните ефекти от участието им в инициативата са, че при овладяване на познанието във формална обстановка (по време на лекции, семинарни упражнения) мотивацията се променя от „Трябва да…” към „Искам да…”, „Мога да…”; по успешен начин се съчетават духовни мотивационни фактори и прагматичните; гради се „мост” към информалното образование на студента – бъдещ начален педагог (участие в студентски научни форуми и др.).

Подобно проучване не сме направили на този етап сред действащите учители – участници в методическото ателие. Но привилегия за мен и студентите ми е възможността да работим заедно с: А. Николова, В. Жечева и Ст. Ангелов (ОУ „П. Р.  Славейков” – В. Търново), В. Найденова и Св. Симеонова (ОУ „Бачо Киро” – В. Търново), Р. Минчева (ОУ „Св. П. Евтимий” – В. Търново), П. Иванов (СОУ „Г. С. Раковски” – В. Търново). Става дума за „Единствените Учители” – Учителите, които всеки от нас сам избира и не забравя през целия си живот. Благодаря за съдействието на: З. Чакалова (РИО – В. Търново), д-р Ив. Александров и д-р К. Иванова (Народна библиотека  „П. Р. Славейков“ – В. Търново)! Особено съм задължена на д-р Д. Гаджева –  помощник-директор на ОУ „П. Р.  Славейков”, В. Търново! Енергията й, интелектът й, любовта й към децата, езика, четенето и културата са вдъхновяващ пример за студентите в ситуация на духовни дефицити и потребност от повишаване привлекателността на учителската професия, особено сред младите хора!

Според Вас това ли са начините да се повлияе положително на езиковата грамотност, добивана  в училищна възраст?

Не само тези са начините, но те, според мен, са добро начало. През 1992 г. прочетох книга, актуална и днес – „Училището – място за деца”. Неин автор е английският педагог Хенри Плакроуз. В тази книга той казва, че  животът е взаимодействие между всички възрастови групи – от баби и дядовци до връстници. Взаимодействието между тези групи помага на обучението, създава възможност децата да намерят мястото си в обществото. В този смисъл многобройните, но спорадични инициативи за насърчаване на четенето в училищна възраст според мен са недостатъчни за постигане на устойчиви резултати. Наложителни са интегрирани усилия на цялото общество. Стратегията на МОН е отлична. Остава всеки от нас – студент, експерт, родител, учител, политик и т.н. – да осъзнае личната си отговорност в обединените усилия по пътя към „малкото голямо четене”.

Става дума за работа и на интелекта, но и на сърцето, особено при подготовката на Студента – Първи Учител. По линия на тези си разсъждения се определям като „активен песимист”. Причините за тревогите ми, най-общо казано, са свързани с прекомерната консервативност на образователната ни система, в случая – висшето образование в областта на педагогическите науки.

Все пак искам финалът на разговора ни да е оптимистичен. Ето какво пише още Хенри Плакроуз: „Продължавам да се надявам. Винаги и навсякъде по света има учители, родители и студенти, които виждат в образованието средство за едно по-добро бъдеще”.

Интервюто взе: Катя Кирилова