Нели Маргаритова – за приликата между тортите и писането на детски книжки
Нели Маргаритова е родена и живее в гр.Смолян. Автор е на редица публикации в периодичния печат и електронните медии. Първата ѝ книжка излиза през 2012 г. и с нея се слага началото на поредицата за малката Рада – “Тайни и вълшебства на улица “Розмарин” № 13″. А докато книжката й „Славни слънчогледови случки“ се състезава за детската обич в наградата „Бисерче вълшебно“ 2014, Нели Маргаритова разказва за детството си и още, и още…
Като дете бях… като кокиче, родено през пролетта, белолико и доста срамежливо дете. Всяка сутрин един немирен перчем щръкваше на челото ми точно като онова листенце над главата на пролетното цвете.
Играех на… театър, зъболекар, балет. Дори водехме едни специални тихи войни със сестра ми, защото… като малка не ми даваха… да вдигам много шум.
Не обичах да ям...розов крем. За разлика от повечето деца купичката с аромат на ванилия ме караше да се крия през девет стаи в десета. Буквално. Къщата беше огромна, но от розовия крем спасение нямаше.
Мечтаех… да прекрача екрана на филмите, които гледах. Да участвам като нов измислен герой. Все ми се струваше, че има какво да се добави в действието, ролите и героите. Така е и до днес.
Четях… Първата книга, за която имам спомен, е „Без дом” на Хектор Мало. Беше тъжна. Втората е „Пипи Дългото чорапче”. И двете ми допаднаха.
Най-омразната ми книга беше... няма такава или по-скоро нямам спомен.
Да пишеш за деца е… като правенето на торта. Създаваш нещо красиво, вкусно и ароматно с предчувствие за онази радост, която ще изпитат децата, докато си облизват пръстите. Добре е да има и поне една свещичка във всяка история. Нещо, което топли и свети.