Най-доброто мече в цял свят или Нови приказки за Мечо Пух

По случай 90-годишнината от появата на Мечо Пух на бял свят, през 2017 година на книжния пазар се появи официално продъление. Четири истории за четирите сезона, написани от четирима от най-добрите британски детски писатели. Забавните нови приказки, издържани в стила на А. А. Милн, пренасят почитателите на Мечето с Малко Ум обратно в Голямата гора. Веселите, на моменти страхотевични и определено великолепни преживелици са допълнително подсилени и от илюстрациите на Марк Бърджес, издържани в стила на Ъ. Х. Шепард. Ето какво да очаквате от „Най-доброто мече в цял свят“ (изд. Егмонт):

– Деветдесет повече ли е от седем?

– Да, Пух – търпеливо каза Кенга. – Ти си вече на деветдесет и това е повод за веселба.

– Веселба, значи – мрачно рече Йори. – Вероятно с песни и танци? Предполагам, че и аз съм на деветидесет, но за мен няма нито иху, нито аха. Е, това обяснява всичко…

Така започва тържественото представяне на новите приказки за Пух и приятели. Макар и на деветдесет, любимите на поколения деца герои са все така непринудени, забавни и чаровни. Дори когато пред тях се изпречи Интересно Нещо, допълнено с очакването за появата на архи-хич-хичен фантасмехоричен дракон. В подобна ситуация изпадат обитателите на Голямата гора в „Есен, в която Пух и Прасчо се подготвят за среща с Дракон“ – приказка, дело на Пол Брайт.

Кристофър Робин се готви за представление, в което ще играе Св. Георги. Без да влиза в подробности, той споменава, че ще се бие с огнедишащ дракон, който яде дамзели. Информацията, твърде непонятна за Мече с Малко Ум като Пух, всява смут у всички обитатели на гората. Междувременно Йори намира Интересно Нещо. Двете сюжетни линии се преплитат, за да поканят Прасчо, Пух, Зайо, Бухала и компания да разсъждават кога ще се появи този фантасмехоричен или архи-хич-хичен дракон, както и дали Нещото е пр.н.е (Просто Невероятен Екземпляр) или сл.н.е. (Случайно Новооткрит Ейсега или Слисващо Навременен Експонат). Едно е ясно – Нещото е от етруския период, поне според Бухала. Смешните преживелици и разсъждения на героите са прекратени с появата на Кристофър Робин, който изглажда всяко недоразумение. 

„Зима, в която пристигна Пингвин“ е написана от Брайън Сибли и запознава читателя с нов герой – Пингвин. Той е пристигнал от Обичайното Място и има нужда от Самопреодоляване. След леко сконфузното запознанство между него и Мечо, Пух се заема да запознае черно-бялото животинче с всички в гората. И макар да се очаква, че подобните ще се привличат, Бухалът реагира твърде странно.

… – Проблемът е, че той има крила, които са Аеродинамично Неадекватни.“

Неспособността на Пингвин да лети не му пречи да разнищи историята с изчезналия Кристофър Робин и Тобугана. Всички се радват на щастливата развръзка и на неочакваното ново запознанство.

„- Кристофър Робин, ти кои приятели харесваш повече – старите или новите?

Кристофър Робин разсъждава дълго и накрая каза:

– Харесвам новите, защото никога не си съвсем сигурен в нещата, които ще направят. Но харесвам и старите, тъй като колкото и да ги познаваш, винаги откриваш неща, които не си знаел.“

Джийн Уилис, изтъкната британска писателка, е автор на историята „Пролет, в която Йори подозира, че друго магаре ламти за тръните му“. Заглавието подсказва и главния герой, и посоката, в която поема действието. В типичния за Йори мрачен стил, той съобщава притесненията си, че Друго Магаре му яде тръните. Мечо Пух решава да се притече на помощ и събира дружина, която да помоли учтиво Другото Магаре да не закача тръните на техния приятел. Доста смешните на пръв поглед действия на животните потвърждават няколко житейски правила:

• приятелите си помагат в нужда;
• По-голяма Бройка – По-голяма Безопасност!

Другото Магаре ще изненада читателя със своята самоличност, а сътворената от Уилис история ще се бори равностойно да заеме място в сърцето му.

„Лято, в което Пух мечтае за Нилския Сос“ е последната от четирите нови истории. Измислена от Кейт Сондърс, тя проследява Пух и Прасчо в тяхната експедиция. Двамата поемат срещу течението на реката, за да открият Соса, който може да е с ябълков вкус и в каничка. По пътя си срещат и ядосания Зайо, и търпеливата Кенга, а и Тигъра. Търсенето ги отвежда до къщата на Кристофър Робин. Сосът пък се оказва ни повече, ни по-малко грешка на слуха. За сметка на това чаеното парти наистина си струва!

–

Четирите истории, написани като продължение на Мечо Пух, са като удобна ръкавичка, която ти пасва идеално и те връща нежно в детството. Макар да са написани от различни личности, всеки от разказите носи осезаемо духа на Милн в себе си и включва добре познатите качества на неговите герои. Завръщането в обичаните истории за малкото мече е подсилено и от рисунките на Марк Бърджес, които познаваме и от „Завръщане в Голямата гора“ на Дейвид Бенедиктъс (изд. Егмонт).

Луксозното томче с твърди корици отвън е оформено със златно, както подхожда на особа като Мечо Пух, а отвътре хартията е приятна на допир и е с цветни илюстрации. В началото и в края на книгата са поместени карти на Голямата гора – разделени на сезони и представящи описаните случки. В края пък ще откриете откъде авторите са почерпили вдъхновение за своите истории и какво е Мечо Пух за тях. Издателите не са пропуснали и кратката информация за Алън Милн, както и за Ърнест Шепард – „художникът, нарисувал Пух“.

Юбилейното издание „Най-доброто мече в цял свят“ (изд. Егмонт) е прекрасен повод да си припомните любимите детски истории или да спечелите нови почитатели на Мечо Пух. Подходящи както за малки слушатели, така и за пораснали читатели, четирите истории са добър повод да похапнете малко медец, докато отдавате почит на един от най-известните герои от детските книги!

Автор: Вал Стоева