Луис Сакър: „Писането за деца ме поддържа млад“
Луис Сакър е изключително успешен американски автор, чиито книги се превръщат в бестселъри и носители на престижни награди за детско-юношеска литература. На българския пазар можете да откриете тийн-романа му „Съкровището от Зеленото езеро“, който е номиниран за наградата „Бисерче вълшебно“ 2014.
Роден на 20. март 1954 г. в САЩ, авторът живее в Ню Йорк до деветгодишна възраст, а след това семейството му се мести в Калифорния. Макар и доста ученолюбив, Луис не е запален читател до момента, в който в гимназията открива Селинджър и Кърт Вонегът и се вдъхновява от творбите им. Сред другите му любими автори се нареждат Е. Б. Уайт, Е. Л. Доктороу, Маргарет Атууд.
В колежа Луис Сакър работи като помощник-учител в началния курс на обучение, за да натрупа студентски кредити, но се оказва, че тази работа променя живота му. През 1976 г., когато се дипломира, авторът решава да напише и първата си детска книга (Sideways Stories From Wayside School), а прототипите на неговите герои са учениците от училището, в което работи. През 1989 г., когато и втората му книга започва да се продава добре, авторът се отдава изцяло на писателската си кариера.
Женен, с една дъщеря, Сакър споделя, че пише всяка сутрин за не повече от два часа на ден. Докато твори, не споделя на никого – дори на семейството си – за своя проект, а щом го завърши, съпругата му и дъщеря му са първите читатели. Сем. Сакър живее в Остин, Тексас, заедно с кучето си Уотсън. В свободното си време авторът – страстен почитател на бриджа, играе с приятели или ходи по състезания.
Тъй като винаги ни е интересно какъв е бил животът и детството на авторите, решихме да изпратим въпросите ни на г-н Сакър*. А той взе, че отговори специално за българските деца! Ето какво разбрахме за него:
Като дете бях… щастлив.
Играех… бейзбол.
Не ми беше позволено да… карам мотор.
Не обичах да ям… брюкселско зеле.
Мечтаех да си имам... приятелка.
Четях… „Паяжината на Шарлот” от Елвин Брукс Уайт.
Книгата, която мразех най-много, беше... Не мразех никоя книга. Но ако не харесвах някоя, просто не я четях.
Ако можех да пътувам във времето, първо щях да отида в… древна Гърция.
Писането за деца… ме поддържа млад.
Най-странното нещо, което фен е правил за мен, е... да ми покаже татуировка, вдъхновена от моя книга.
Какво бихте искали да кажете на българските читатели? Много се радвам, че харесвате книгите ми. Удивително е, че макар да знам малко за България и да не говоря езика ви, сме успели да се свържем по някакъв начин. Мисля, че това е страхотно!
* Интервюто е взето с любезното съдействие на изд. „Милениум“.