Лилия Рачева за историята на една необикновена среща между писател и първолаци

Лилия Рачева е учител на първокласници от ОУ “Никола Й. Вапцаров” в гр. Казанлък. За да помогне на своите малки ученици да отбележат по незабравим начин (и въпреки пандемията) 24 май, тя ги среща виртуално с писателката Анета Дучева. Благодарим на г-жа Рачева, че ни предостави своя материал за рубриката “Добри практики”, за да го споделим с вас:

Преди няколко месеца получих „покана за приятелство“ във Фейсбук. Името – Анета Дучева. Винаги разглеждам профила на „подателя“. За моя голяма изненада – писател. Никога не съм познавала лично писател и то на детска литература. Веднага приех „поканата“. Разбира се, трябваше да се „запозная“ с г-жа Дучева.

Четейки публикациите на стената ѝ, все повече се вълнувах, че това е човек, посветен на децата. Тя ги омагьосваше. Те четяха и ѝ „отговаряха“ с лични послания. Трудно е с четенето днес, а пред мен се появиха деца, които четат по желание! Много вълнуващо се оказа това „запознанство“ за мен!

Следях публикациите на г-жа Дучева и в главата ми вече зрееше нова идея, с която да направя онлайн обучението на моите деца интересно. Те са първокласници. Нали знаете колко дълги и мъчителни изглеждат за децата часовете по четене и писане? Колко много воля и труд са нужни, за да овладеят буквите! Колко дълги месеци са наведени над букварчето! И точно седмица след началото на дистанционното обучение „влязохме“ в читанката.

Пропуснахме празника на буквите, пропуснахме посещението в библиотеката и всичко онова, което помага на децата да разберат колко важно е четенето и да почувстват удовлетворение от това, че вече са грамотни. Пропуснахме празника!

Все това си мислех – за пропуснатите вълнуващи моменти. И си казвах, че трябва да запълня тази празнота. Така една вечер реших да пиша на Анета Дучева. Разказах ѝ за моите първолаци, за нашия училищен живот, който е изключително богат на емоции и преживявания, за нуждата на децата да се запознаят с човек, изпод чието перо излизат вълнуващи истории за деца, подобно на поетите и писателите, с чието творчество се запознаваме в часовете по четене. Съобщих ѝ, че започвам да чета на децата книгата „Зимни слънчогледи“, която вече си бях поръчала, като подарък за участието им в изработване на онлайн книжка „Как се родили буквите“ по повод 11. май.

Защо точно „Зимни слънчогледи“?  Прочетох книгата. Поплаках си. Толкова е истинско – и тъгата от болката, и радостта от малките победи на децата, които им дават вяра в собствените сили. Тя се оказа естествена част от нашата работа за емоционалната интелигентност, добротворчеството и дарителството, която осъществявам чрез програмата на Български дарителски форум „Научи се да даряваш“.

Поканих Анета Дучева на онлайн среща. Не знаех дали ще ми отговори, дали ще има възможност, дали предпочита срещи на живо. И знаете ли – отговори ми. Отговори ми бързо и положително. Без колебание. Сякаш до момента не вярвах и когато се свързахме по телефона и чух нейния въпрос: Как виждате срещата? –  аз нямах никаква идея.

Дълго и старателно организирахме този празник на словото, като в същото време аз четях на децата книгата след учебните часове. Заедно с тях слушаха родителите и близките им, които бяха вкъщи.

Интересът към историята на Тони беше голям. Децата нямаха търпение да продължим с четенето на следващия ден. Историята в „Зимни слънчогледи“ провокира много въпроси, но аз ги помолих да споделят прочетеното у дома и да ги задават на близките си, да ги изразят в рисунки или да ги напишат на лист, който да ми изпратят, за да се „подготвя“ за отговорите. Никой не подозираше, че предстои изненада, която да ни помогне, в тази ситуация, да отбележим подобаващо 24. май. Имахме голяма нужда от това! Та това е първият им 24. май в училище!

Вълнуващата среща осъществихме на 20. май! Децата виждаха и чуваха г-жа Дучева, но тя – не можеше. Когато ги попитах кой може да е човекът, когото виждат, имаше два точни отговора: това е писателката на книгата, която ни четохте. Бях истински изненадана. Май книгите, които се виждаха зад гърба на г-жа Дучева, дадоха жокер в началото на срещата.

Аз предавах въпросите към нея и описвах активността и реакциите им. Дори не повярвах, че всичко се случва и то онлайн. Най-силно ме впечатли вниманието на децата. Сега те разбраха кой е разгледал рисунките, прочел въпросите и е научил кои моменти от историята на Тони са ги впечатлили. Разбира се, получиха своите отговори, похвали и насърчаване да бъдат добри във всичко, което биха искали да правят, от Анета Дучева.

А въпросите бяха интересни и зададени по детски. Вълнували са децата, докато са слушали историята няколко дни:

  • Децата щастливи ли са с новите родители?
  • Лошо ли е да си осиновен?
  • Защо обиждат Тони?
  • Тя има ли си чичо и чинка?
  • Как се е справило момичето в тежките моменти?
  • Бабата липсва ли много на момичето?
  • Писмата защо не отиват при баба ѝ?

Вече споменах, че ме впечатли вниманието на децата. Дори онези немирници, които понякога губят концентрация след пет-десет минути и започват да смущават работата в класа, този път седяха пред екрана и слушаха! Срещата продължи повече от предвиденото, но на моите първокласници им беше интересно.

Мисля си, че причина за това е самият разговор с Анета Дучева и всичко, което тя сподели с нас. Но има и друг много важен момент – децата винаги усещат какво е отношението ни към тях! Не можеш да ги излъжеш. Те получиха внимание и уважение и интуитивно отвърнаха със същото! Още един пример за възрастните, че възпитаването на емоционална интелигентност не става с думи, а с дела.

Отзивите:

Беше много интересно!

Аз съм още в първи клас и вече съм видяла истински писател!

Много ми хареса!

Срещата ми даде възможност да видя децата в друга светлина. Да разбера, че трудът ни с родителите е посял семената на доброто, отзивчивостта и съпричастността. Самите родители отделиха от времето си да обсъждат историята и да помогнат на децата да изразят своите мисли и чувства, както и да ми изпратят снимките. Потърсиха информация за Анета Дучева в интернет.

Щастлива съм, че моите деца, макар и виртуално, се докоснаха до детската литература чрез личността и творчеството на български детски писател!

Те ми показаха, че е лесно да виждаш доброто!

Книгата  „Зимни слънчогледи” ще остави траен спомен в сърцата им. Децата чуха текста, преживяха с Тони трудните ѝ дни, подкрепяха я, радваха се с нея и мечтаят тя да спечели конкурса по рисуване. Споделиха по детски, че най-важно за едно дете са любовта и семейството. Обещаха да продължат да казват често на любимите си хора: “Обичам те!”.

Невероятна среща – изпълнена с много емоции, с огромен интерес към личността на писателката, с усмивки и смислени думи!

Безкрайно съм благодарна, че трудната ситуация ми даде тази възможност и аз я използвах пълноценно в работата си с децата. А ни очаква отново онлайн четене – децата очакват да чуят „Пиано от картон“!

Желанието на учителя да преподава на учениците си, като се съобразява с техните нужди и интереси, винаги ни зарежда положително. В рубриката “Добри практики” споделяме вдъхновяващи примери от училищата и библиотеките, които не изискват огромни ресурси – само желание възрастните да предоставят на децата знания по начин, съобразен с техните умения за учене.

Ако желаете да ни споделите вдъхновяващи добри практики от училищата и библиотеките, свързани с насърчаване на четенето, пишете ни на editors@detskiknigi.com.