Краткият втори живот на Бри Танър

Признавам си, чела съм всички книги от поредицата „Здрач”. Първата – защото ми хареса филмът. Втората – защото предположих, че ще е по-добра от първата. Третата – защото ми я бяха препоръчали повече от трима ДНЧ*. Четвъртата – защото беше последна, а обичам да довършвам нещата докрай.

От тази встъпителна част вероятно ви става ясно, че не съм от най-големите фенки на творчеството на Майър. Не съм и от най-големите му отрицателки обаче. И именно поради този факт преди време приех да прочета (не без известна доза предубеденост) „притурката” към сагата „Здрач”, а именно –  „Краткият втори живот на Бри Танър”. Даде ми я Цецо.

И така… Всичко започна в понеделник – 15-ти ноември. Събудих се (по-скоро алармата на телефона ме събуди) в обичайното за работния ми ден време – 6:40. Точно един час по-късно отключих вратата и излязох навън, хванала под ръка въпросната книга. И ето как протече краткият ми ден с Бри Танър.

7:46 – Качване на 280. Новородената вампирка Бри е на лов с още двама себеподобни. Водят безсмислени диалози и дебнат жертви.

7:57 – Слизане от 280. Появява се вампирът Диего. По начин на описание почти съвпада с образа на Едуард Калън – уверен, различен, странен, сещате се.

8:00 – Изпускам 413 на косъм. Бри и Диего остават сами.

8:14 – Ура! Идва нов 413. Двамата вампири прекарват цяла нощ в безсмислени разговори.

8:28 – Слизам от 413. Оказва се, че Бри и Диего си мислят, че слънцето може да ги изпепели. Крият се под една подводна скала с часове. Очаквам да се случи… сещате се. Ама не се случва, поне не още.

8:32 – Закъснявам за работа с две минути. Никой не забелязва. Диего открива, че слънцето е безвредно за вампирите.

8:33 – Сутрешни задължения в работа. Не мога да чета.

10:00 – Взимам си петнайсет минути почивка. Бри и Диего търсят вампирското си сборище. През това време умуват върху екзистенциални въпроси – защо са създадени, ще ги бъде ли като двойка. Такива работи…

12:20 – По обяд почти нямам работа. Чета скришом. Нашите вампири надушват нещо гнило и проследяват водача на групата вампири. Разбират, че прави джиджи-биджи с друга вампирка, както и че са създали сборището с новородени, за да ги използват с користни цели. Колко подло!

14:00 – Аз излизам в обедна почивка. Диего излиза да говори с водача. Аз се прибирам час по-късно. Диего никога не се прибира. Бри е объркана. Аз – също.

17:14 – След 17:00 почти нямам работа. Мързи ме да се крия, чета си спокойно. Сборището на вампири е поведено към битка. Целта са любимците ни от „Здрач”. Бри не знае какво да прави без Диего. Тръгва с останалите.

19:00 – Край на работния ден. Новородените вампири губят битката и са изгорени. Бри я е шубе да се бие и я оставят жива.

19:04 – Качвам се на 413. Карат Бри да си затвори очите. Бри чува вой, запушват й и ушите. Бри е объркана. Аз – също.

19:20 – Слизам от 413. Не съм чела в автобуса. Беше тъмно.

19:30 – Не можах да се кача на първия 280. Качвам се на втория. Вътре е светло и чета. Идват лошите Волтури и решават да убият Бри. Не са ми ясни причините. На Майър сигурно също не са й ясни.

19:45 – Слизам от 280. Бри е убита. Книгата свърши.

19:51 – Прибирам се. Отбелязавам си в органайзера да звънна на Цецо и да го питам какво съм му сторила. Може би неволно съм го обидила с нещо и ми отмъщава…

Заключение:

Понеделникът беше сравнително скучен. Книгата беше само скучна.

През деня приех около петнайсет обаждания, направих три резервации за зали, посрещнах с усмивка осем гости и двама кандидати за работа. За това време Бри срещна Диего, целуна го, умря. Осъзнавам, че денят ми въпреки всичко е бил по-ползотворен от нейния… и от цялата книга.

*ДНЧ – достатъчно надеждни читатели

Автор: Вал Маринова

[club]