Как пишеш: Мартин Коцев

След Денис Нестор, който ни разказа как пише и чете, идва ред на Мартин Коцев, който е автор на стихотворението „Когато можеш“ в книгата “От деца за деца” (изд. Дъбови листа). Мартин е на 11 години от град София. Обича да пише, да свири на пиано, да пее народни песни и да тренира волейбол. А ето и как пише.

С лявата или с дясната ръка пишеш?

С дясната.

Какво те вдъхновява да пишеш?

Всичко може да е мое вдъхновение.

Как ти хрумват идеите за истории?

Често когато съм нервен или тъжен, искам да се изразя по този начин.

На ръка или на компютър пишеш?

На ръка, защото мисълта ми идва и аз бързам да я запиша, а по това време ми идват и още идеи.

Какво трябва да има задължително в една история, за да се хареса на читателите?

Мисля, че трябва да има част от мен.

Приемаш ли съвети?

Естествено!

Смяташ ли, че писателите трябва да работят с редактор, който да им помогне да „изгладят“ своя текст?

Смятам, че трябва да се редактират само граматически грешки, защото когато се промени самото съдържание на текста, той отчасти не е твой.

Как проверяваш значението на непознати думи, които ти се струват интересни като звучене и искаш да ги включиш в своята история? Или избягваш такива?

Не, не избягвам да включвам непознати за мен думи,защото когато пиша стих, аз намирам дума римуваща се с предходната и искам да разбера какво значи, за да мога да ги съчетая.

Кога написа първото си произведение и кое беше то?

Помня, че бях трети клас и учителката ни каза, че можем да рисуваме и да пишем поезия и че аз избрах поезията и тя ми се отдаде, а първата ми творба бе „Пеперуди”.

А коя е книгата, която си прочел и ти се иска да беше написана от теб?

„Без дом” от Хектор Мало.

Как реши да участваш в конкурса „От деца за деца“ на изд. „Дъбови листа“?

Всъщност мама ме попита и аз й отговорих, че не съм сигурен, но в последствие се осмелих и изпратихме няколко мои стихотворения.

Какво е чувството твое произведение да е включено в книга?

Чувството е неописуемо, защото като разбереш такова нещо, ти си мислиш как твоето творение е оценено от хора на по-високо ниво.

Как приемат твоите приятели/съученици твоя творчески успех?

Не съм им казал, но някои от тях (включително и учителките) биха го оценили.

Работиш ли по следващо произведение? Ако да, моля, разкажи за нашите читатели мъничко от сюжета…

Аз работя по стихове, но ги правя само когато имам вдъхновение, а това е в рамките на 1-2 минути седмично.