„Фантазия“ – детската книга, която променя съдби

Красимира Петрова е учител по образование и мечтател на пълен работен ден. Дебютната си книга „Фантазия“, чието отпечатване предстои тази пролет, Красимира написва и илюстрира собственоръчно. Нейна главна героиня е момиченце с протеза на крака, което учи околните на ведрост и съпричастност. 

Заради благия си характер момиченцето е обкръжено от приятели – при това не само на книга. Такива са редакторът Десислава Кръстева, специалистът предпечатна подготовка Мила Лозанова, вдъхновителят в лицето на д-р Даниела Данчева от протезен център „Алегро”. За да достигнат посланията на книгата до повече малки читатели, тя ще бъде преведена на Брайлова азбука от Съюза на слепите в България, а като нейна мелодия ще звучи една от песните на дуо „F(iv)e”, подарена лично от двамата музиканти за каузата.

Повече за „Фантазия“ можете да научите от нейната фейсбук страница. Междувременно поканихме авторката й да повдигне завесата пред големите теми, които малкото момиченце засяга.

Красимира, бихте ли ни казали за каква възрастова група е подходяща книгата Ви? 

Книгата е подходяща за деца от 3 г. до 7 г., но според мен ще се хареса и на по-големите. Може би бих разширила възрастовия диапазон до 9-годишни.

Аз продължавам да чета детски книги с удоволствие, а съм на 34…когато съм разтревожена за нещо, те ме успокояват.

Към какво препраща заглавието на историята?

Фантазията е инструментът, с който правим света още по-интересен, виждаме в него многото цветове и малките, хубави неща. Фантазията не познава граници. Благодарение на фантазията си героинята се справя с трудностите и помага на своите приятели.

Какво Ви провокира да напишете книга на тази тема? 

Всичко се подреди естествено в главата ми, докато обмислях образа на героинята. Темата е като всяка друга тема, но не зная защо страним от нея. Това е животът и няма нищо страшно или срамно. Случват се събития, с които трябва да живеем занапред, но Светът около нас остава така красив, както и преди.

Смятате ли, че децата с увреждания в България са дискриминирани от обществото и отхвърляни от своите връстници?

Мисля, че в България инвалидите, самотните майки и възрастните хора живеят изолирани от обществото. Изоставени в малките си апартаменти, в малки селца. „Дискриминация“ е силна дума. Включва преднамерено поведение. А инвалидите в България са сякаш забравени, все едно не съществуват.

Зная, че когато човек минава през трудна ситуация, има нужда от любов и приемане. Това е достатъчно, за да се възстанови.

Каква е ролята на книгата за промяната на обществените нагласи? Способна ли е тя да измени перспективата на децата, а оттам – и тяхната среда? 

Книгата е, мисля, първото четиво на такава тема в детската българска литература (а и в тази за възрастни), чиито главен герой е с протеза. Тя говори смело затова, че всеки живот е красив и важен.

Сигурна съм, че семействата, които се приберат с “Фантазия” у дома, ще разговарят с децата си на тази тема, а това е достатъчно за промяна на обществените нагласи.

Сега работя в посока получаване на разрешение да представям книгата пред децата в училища и детски градини. Канена съм на литературни четения, където ще се срещна с деца на четири очи. Децата са впечатлителни и се вълнуват, когато им се обясни всичко.

Какви са качествата, което едно дете трябва да има, за да може да разбира и приема различните? Спомага ли „Фантазия“ за развиването на такива качества?

Децата притежават всички качества, просто трябва да им се обърне внимание, че протезите съществуват, инвалидите – също.

По този начин градим едно спокойно, уверено общество.

Не е срамно децата да питат своите приятели-инвалиди, ако нещо им е любопитно – как изглежда протезата, удобна ли е, може ли да се тича с нея.

Неслучайно в книгата не се говори за инвалидността от самото начало. Целта е да опознаем героинята и впоследствие да разберем за нея тази подробност, която не променя симпатиите ни към нея.

Какво може да открие едно дете и какво – един възрастен, във Вашата книга?

Всеки читател ще се разчувства и развесели, независимо на колко години е. От книгата лъхат спокойствие и спомени от отминали времена, тя говори за добротата на сърцето, за усмивката, появила се независимо от всичко,                                        за борбеността.

Има ли още нещо, което бихте искали да споделите, а не сме Ви попитали?

Това е бъдещето – да изградим едно модерно общество, което е любознателно, уравновесено, не се впечатлява от сензации, а се грижи с желание за всеки човек, независимо от нуждите му. Защото всеки от нас има нужда от добро отношение, каквато и да е възрастта и съдбата му.

Интервюто взе: Гергана Димитрова