
Предупреждавам от самото начало – приключенията на котарака Помпон не са особено възпитателни! Кренвирши, наденици и саламчета дефилират в изобилие по страниците, а житейската му философия се побира в две изречения: “Хапнах, мога да подремна. Дремнах, мога да хапна”. Сигурно точно заради това бързо стана семеен любимец благодарение на двете книжки с комикси и игри – “Дневникът на котарака Помпон” и “Книга за вкусната и пъргава храна на котарака Помпон” (изд. Миранда).
Досега не бях чувала името на руския художник-илюстратор Коля Воронцов, но 
Хуморът в книжките се основава на игра с думи и идиоматични изрази, някои от които ще бъдат “разкодирани” по-скоро от родителите, отколкото от децата, но в това няма нищо страшно. Преводачката Анна Колчакова е проявила голяма изобретателност и фантазия в предаването им на български език, макар на места да не е успяла да избегне руския словоред. Със сигурност на малките читатели ще се харесат думичките “коткомври”, “коткострофа”, както и различните видове мравки, рибки и птички, описани в Голямата коткопедия.
Не мога да не поздравя издателство “Миранда” за чудесния избор да издадат тази забавна и прекрасно илюстрирана поредица! Беше редно, обаче, авторът да бъде представен с няколко изречения на корицата, както и да бъде посочено името на преводача (в първата книжка фигурира само превод от името на издателството). Ще се радвам да видя поправен този пропуск в следващите книжки!
Николай (Микола) Воронцов е роден през 1959г. в гр. Петропавловск (Северно-Казахстанска област). Виден художник-карикатурист, лауреат на множество международни конкурси за карикатура, между които този в Габрово. Сътрудник на списанията “Крокодил”, “Ералаш”, “Баламут”. Илюстрирал е “Приключенията на барон Мюнхаузен”, поредици от авторите Ингвар Амбьорнсен, Лучано Малмузи, Иън Уайброу, Григорий Остер, както и авторски книги. За илюстрациите си е награждаван многократно с дипломи от конкурсите “Образ книги”, “Человек книги”, “Искусство книги”. Приключенията на котарака Помпон са най-новата му авторска поредица.
Автор: Милена Златарова






