Диалогичното четене – помощник на децата в предучилищна възраст

В тази статия, публикувана на сайта на американската инициатива за насърчаване на грамотността Reading Rockets, ще научите какво представлява диалогичното четене и какви могат да са неговите ползи за вашето дете. Базирана на изследвания на д-р Гроувър Уайтхърст, директор на Института по образователни науки към Министерство на образованието на САЩ, тя предоставя данни за проблемите на децата, които тепърва навлизат в образователната система и предлага ефективни методи за решаването им.

Уайтхърст твърди, че над 1/3 от американските деца започват училище недостатъчно подготвени за предизвикателството, което ги очаква в следващите години. Често срещаните проблеми са свързани с недостатъчно богатия речник и затруднения при структурирането на изречения. Това води до изоставане в учебния материал, липса на мотивация и отпадане от училище.

Опитът на децата с книгите от периода преди да започнат училище е от ключово значение за добрата подготовка за академичната среда. Някои деца постъпват в училище с хиляди часове общуване с детските книги зад гърба си. В домовете им има стотици картинни книги. Те виждат родителите и братята и сестрите си да четат. Други деца започват училище с по-малко от 25 часа съвместно четене. В домовете им има малко или никакви детски книги. Членовете на семействата им не са читатели.

Четенето на картинни книги развива много от уменията, необходими за успешния старт на първата учебна година. Речниковият запас се обогатява, развива се умението за разбиране на писмен текст, придобиват се знания за структурата на историите и езика, децата се приучават да задържат вниманието си и заобичат процеса на учене.

Ето защо е важно да се чете често на децата преди те да започнат да го правят сами. Според д-р Уайтхърст децата, на които е четено минимум три пъти седмично, се справят по-добре в бъдещото си развитие от останалите деца, на които е четено по-малко от 3 пъти на седмица. На 9-месечна възраст бебета вече са любопитни към книги, които издават звуци и имат интересна на пипане текстура.

Какво представлява диалогичното четене?

Освен да четем често на децата си, от значение е и как го правим. Екипът зад проекта Stony Brook Reading and Language е разработил метода на диалогичното четене за деца в предучилищна възраст.

Основната идея е вместо детето да е пасивен слушател при четенето, то да стане разказвач на историята. Ролята на възрастния пък е да задава въпроси и да изслушва детето. Както не можеш да се научиш да свириш на пиано само с гледане, така и само слушането как друг чете не може да те научи да четеш. Диалогичното четене следва следната схема на общуване:

Родителят:

• Приканва детето да коментира книгата;
• Оценява отговора;
• Разширява отговора с перифразиране на казаното от детето и добавяне на информация;
• Повтаря казаното, за да се убеди, че детето е разбрало допълнението;

Пример:

Възрастен и дете са отворили картинна книга и заедно разглеждат илюстрация на пожарна кола. Възрастният пита: „Какво е това?“, сочейки рисунката. Детето отговаря: „Кола“, а възрастният първо оценява: „Точно така“ и допълва с информация: „Това е червена пожарна кола“. Накрая идва повторението: „Можеш ли да кажеш „пожарна кола“?“.

Схемата на диалогичност може да се повтаря на почти всяка страница. Понякога възрастният би могъл да прочита няколко думи от текста и да провокира детето да ги коментира. С времето и съвместно изчетените книги, започнете да давате на детето по-активна роля в процеса.

Как да провокираме детето да бъде активно в четенето?

Следните пет начина подпомагат диалогичното четене:

• Допълване
  Оставяйте започнато изречение незавършено и искайте детето да го продължи. Това се случва обикновено в текстове с рими или повторяеми фрази.

• Сюжет
  Задавайте въпроси за сюжета на книга, която вече сте чели: „И какво се случи след това?“. Въпросите помагат на детето да осмисли сюжета и да се научи да описва неговата последователност.

• Отворени въпроси
  Фокусирайте се върху по-богатите и детайлни илюстрации. Например, можете да посочите някоя страница с картинка и да попитате детето какво се случва на нея. Отворените въпроси (тези, които не предполагат отговор „да“ или „не“) помагат детето да се научи да се изразява гладко и да обръща внимание на детайлите.

• Какво? Къде? Кога? Защо? Как?
  Задавайте въпроси с тези думи и отново използвайте илюстрациите. Можете да започнете с въпроса „Какво е това?“ и да зададете няколко допълващи въпроса. Това ще обогати речниковия запас на детето.

• Връзка с ежедневието
  Свързвайте картинки или думи от книгата с преживявания извън нея. Например, гледайки илюстрация с горски животни, можете да попитате детето: „Спомняш ли си, че ходихме в зоопарка миналата седмица? Кои от животните на картинката видяхме там?“. Тези въпроси помагат на детето да направи връзка между истинския свят и книгите, както и да обогати речника си и да го научи да разказва.

Последният вид въпроси, както и тези за сюжета, са по-трудни за децата и следва да се използват предимно при 4- или 5-годишните.

Всяка книга е подходяща за диалогично четене. Най-лесно методът се прилага при книги с детайлни илюстрации и разбира се, тези, които са интересни на детето. Винаги следвайте интересите на детето си, когато четете книги заедно.

Работи ли?

Децата, на които е четено диалогично, показват по-добри резултати на тестовете за езиково развитие от тези, на които е четено по традиционния начин. Само няколко седмици практикуване на метода са достатъчни за скок от няколко месеца в детското развитие. Д-р Уайтхърст и екипа му са го установили с тестове за езиково развитие на стотици деца от различни географски места в САЩ (Ню Йорк, Тенеси и Мексико), в различно обкръжение – домове, предучилищни класове, дневни забавачници, и различна социална и икономическа среда. Изследванията им показват, че диалогичното четене действително повишава когнитивните умения.

В същността си диалогичното четене е разговор за книга между детето и възрастния. Детето ще се наслаждава на диалогичното четене, ако редувате задаването на въпроси с традиционно четене, следвате интересите му и всяко четене се различава от предишното. Не пресилвайте нещата. Не задавайте на детето повече въпроси, отколкото може да отговори. Направете четенето забавно!

Превод: Диляна Денева