Мистерия и очарование в „Когато Марни беше там“
Не бях чувала нищо за „Когато Марни беше там“ от Джоан Робинсън (изд. Артлайн Студиос). Бях пропуснала да гледам и (може би) по-известния едноименен филм на японското анимационно студио Ghibli, получил номинация за Оскар за най-добра анимация през 2015 г. Затова никак не очаквах в компанията на точно тази книга да преживея онова специално чувство на спокойствие, уют и пълно потъване в света на героите, което ни е познато най-вече от класическите романи в детството. И все пак ми се случи точно това.
Но нека разкажа по-подробно. Главната героиня Ана е „обикновено“ наглед момиченце, което расте в приемно семейство, защото нейните собствени родители са починали. Тя обаче не прилича на някои други сирачета, познати ни от детската класическа литература. Нито прелива от нежност и признателност към приемната си майка като Анн от фермата „Грийн Гейбълс“, нито пък е напълно егоцентрично и сърдито хлапе като Господарката-Мери-все-се-чумери в началото на „Тайната градина“. Нашата Ана е сериозна, самовглъбена, „напрегната“, ясно съзнава дълга си към жената, която се грижи за нея, но въпреки това по свои собствени съображения не може да се пречупи и да я нарича по друг начин освен „леличко“ (и то като се насилва да го стори, за да не я засегне съвсем). При все крехката си възраст, Ана се измъчва от постоянното усещане, че е неблагодарна и недостойна, внушено от коментарите на околните („тя просто не се старае“) и допълнено от нейните собствени размисли и самообвинения.
За щастие, в монотонния безрадостен живот на Ана настъпва промяна, след като ѝ препоръчват смяна на климата и гостуване за лятото у бездетно приятелско семейство в малкото крайморско градче Литъл Оувъртън в графство Норфолк. Добродушните ѝ домакини семейство Пег на драго сърце оставят Ана да се скита на воля из околността. А за нейното свито сърце и свенлив нрав това е добре дошло, особено след като опитът да бъде сприятелена насила със съседското момиченце се проваля с гръм и трясък.
В едно от своите самотни бродения Ана забелязва загадъчна стара къща сред блатата, която ѝ изглежда странно позната, а на един от прозорците също тъй загадъчно момиченце. Не след дълго Ана успява да се запознае с прелестната русокоса Марни и с почуда установява, че за пръв път в живота си много иска да се сприятели с някого и при това чувството е споделено. Следват вълшебни дни и нощи на тайни срещи с Марни, която винаги се появява и си тръгва неочаквано. Един ден тя внезапно изчезва от живота на Ана без никакви обяснения. Къщата ѝ в блатата се оказва пуста и с течение на времето и избледняването на спомените Ана дори не е сигурна, че Марни се е случила наистина… За щастие, там се заселва ново многодетно семейство и за първи път след загубата на приятелката си Ана ще получи шанса отново да изпита истинска неподправена радост, да научи неподозирани тайни за собствения си произход и да преосмисли отношенията си към най-близките хора.
„Когато Марни беше там“ е една от онези очарователно „старомодни“ книги, в които действието се развива бавно или почти никак; природата е великолепно описана и оживява от страниците, а героите ти стават така близки въпреки несъвършенствата и „обикновеността“ си, че искрено се надяваш да получат своята щастлива развръзка. Неслучайно още с издаването му през 1967 г., романът е номиниран за медал „Карнеги“. Бих го препоръчала горещо на младите (и по-улегнали) почитател(к)и на романи от типа на „Тайната градина“, които имат вече затвърдени читателски навици, достатъчно търпение и охотно четат пространни природни описания, без да се питат кога най-сетне ще се случи нещо. 
Единствената ми забележка (или по-точно съжаление) към изданието на Артлайн Студиос е, че в него липсват илюстрации освен тази на корицата, а историята определено предразполага към богато лирично/меланхолично картинно пресъздаване. За сметка на това пък са включени два интересни послеписа – единия от дъщерята на авторката, в който тя споделя как майка ѝ се е вдъхновила да напише романа и неочаквано е намерила почитатели по цял свят, а другия – с кратка информация за самата авторка.
А за въодушевените читатели (като мен), желаещи да съпреживеят още малко мистично–романтичната атмосфера на английската провинция, видяна през детски поглед, потребителите на сайта good reads препоръчват да прочетем още:
– „Среднощната градина на Том“ от Филипа Пиърс за момче, пътуващо назад във времето от наши дни към Викторианска Англия, където се сприятелява с момиченцето, обитавало къщата му в този период. Книгата е спечелила е медала „Карнеги“ през 1958 г., а на български е издадена от изд. Пан през 2004 г.
– “Charlotte sometimes” от Пенелъпи Фармър (непревеждана на български) – разказва за пътуването във времето на момиченце на име Шарлот, което приема идентичността на друго непознато за нея дете, живяло 40 години по-рано.
Приятно четене!
Автор: Яна Кръстева