Да надникнем с Алиса в огледалния свят

След като миналата година светът отбеляза 150-годишнината от първото издание на „Алиса в страната на чудесата“, на българския книжен пазар станахме свидетели на различни издания на класиката. Продължението й от 1871 година, „Алиса в огледалния свят“, обаче като че ли остана в сянка.

В случай че искате да запознаете някой по-малък слушател/читател с втората порция приключения на смелата Алиса, адаптираното издание на „Алиса в огледалния свят“ (изд. Инфодар) е подходящо за целта. Историята е адаптирана от Кей Удуърд като са съкратени главно множеството нонсенс стихове, поеми и загадки, които биха могли да затруднят или отегчат по-малките деца.

Така за читателите остава да се разходят из огледалния свят, който е разделен на квадрати подобно на шахматна дъска. Да се срещнат с Бялата и Червената кралици, странните човечета Туидълдум и Туидълди, както и с яйцеподобния Хъмпти-Дъмпти, който има навика да пада от тесни стени. Да прочетат поемата за страшното чудовище Джаберуоки (с помощта на собствено огледалце ), да се удивят на нескопосните Бял и Червен рицари и да придружат Алиса до последното квадратче на шахматната дъска, с което момичето ще се превърне от пешка в царица.

Изданието е с твърди корици, които са по-устойчиви на любопитните детски ръце. Интересът на малките читатели се поддържа от отварящите се прозорчета, чрез които децата да се включат в четенето на историята (5-годишната ми дъщеря доста време се забавлява да отваря и затваря капачето с падащия рицар). Особено впечатляваща е поп-ъп сцената на тържествената вечеря с трите кралици в края на книгата. Илюстрации в книгата са на Пат Мъфет и са в леко романтичен момичешки стил. Преводът е на Боряна Даракчиева.

Автор: Лора Филипова