Чудото на „Коледна песен“
Не е тайна, че „Сам вкъщи“ е най-популярният коледен филм за всички времена. Но когато говорим за най-значима коледна книга, то „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс е първата, която изниква в съзнанието на повечето от нас. Новелата има каноничен статус и за това има не една причина.
Книгата заслужава да бъде представена на читателите в издание точно толкова красиво и незабравимо, колкото е самата история. След почти невъзможната за откриване „Коледна песен“ с илюстрации на Роберто Иноченти (изд. „Кибеа“), тази година можем да се насладим на варианта на изд. „Сиела“. Този път магичните илюстрации са дело на Лиса Айсату.
Дикенс написва историята през 1843 г по време на Викторианската ера, когато британците започват да преоткриват отминалите коледни традиции.
Отново набират популярност празничните песни, украсяването на елхи, подаряването на картички и др. Писателят улавя и отразява общото желание да се възродят старите обичаи. Наред с това обаче самият той обрисува семейните събирания, подаряването на подаръци, традиционната коледна трапеза, танците и игрите.
Основният принос на Дикенс е поставянето на акцент върху семейството и близките, щедростта към бедните и проявата на доброта в най-широкия й смисъл към всеки, който се нуждае от нея. Дълбокото състрадание на автора към бедните и децата се корени в детството му. Едва на 12 години е принуден да напусне училище и да работи при ужасни условия във фабрика за обувки, за да изплати бащини дългове. Младият Чарлз става свидетел на жестокости и несправедливост, които го белязват и повлияват силно на възгледите му. Тези идеи са разгърнати и в „Коледна песен“.
На страниците срещаме стария скъперник Скрудж, за когото Коледа не значи нищо освен несправедлив почивен ден за работниците. Вечно намръщен и заядлив, той бди единствено над парите си и не допуска сърцето му да се размекне и да изпита чувства.
„Никаква топлина не беше в състояние да го стопли, нито зимата да го вледени. Нямаше вятър, който да се мери с него по злост, нямаше по-непреклонен от него снеговалеж и по-безмилостен от него проливен дъжд. Не се даваше и на най-гадното време. В едно-единствено отношение само отстъпваше той на най-силния дъжд, сняг, градушка и суграшица. Щедростта, с която те редовно се изливаха, при Скрудж се губеше тотално.“
Навръх Бъдни вечер закоравелият старец отказва поканата за празнична вечеря у племенника си Фред, изгонва двамина мъже, събиращи подаяния, и неохотно пуска нископлатения си чиновник Боб Крачит при семейството му. Скрудж се прибира в мразовитото си жилище, както всяка вечер, но този път се случва нещо поразително. Появява се духът на стария му съдружник Марли, починал на същия ден преди 7 години. Неспокойният дух се скита по Земята, влачейки тежки вериги, за да изкупи цялата си алчност и себичност. Марли е носител на важно послание – че Скрудж все още има шанс да поправи греховете си и да избегне подобна тежка участ.
В следващите нощи Скрудж е посетен от три духа – призракът на отминалите Коледи, призракът на настоящата Коледа и… смъртта. Те му показват отдавна забравени спомени от миналото, разкриват му неподозирани обстоятелства от настоящето, карат го да осъзнае как изглежда в очите на съгражданите си. Скрудж разбира, че денят, в който се спомине, ще бъде щастлив за всички други. Вижда ясно, че няма да липсва на никого и цялото му богатство ще остане на Земята.
„И ето че сега лежеше насред този тъмен празен дом, без нито един мъж, жена или дете да каже „Той ми стори таз или оназ добрина, а сега на мен ще ми е мъчно за него именно заради спомена за някогашната му добра дума“. Някаква котка дращеше по вратата и мишки гризяха под каменната плоча на камината. Скрудж обаче не смееше да си помисли защо са толкова неспокойни и припрени.“
Така скъперникът решава да обърне сърцето си към слънцето, да му позволи да се стопли и прояви милост. Той посреща Коледната сутрин с ентусиазъм, с очи и уши, широко отворени за цветовете, усмивките и сълзите, песните и молбите.
Отначало „Коледна песен“ ще ви ужаси с призрачни видения, после ще ви замисли за истински важните неща, ще ви сгрее с преобразяването на героя. Наред с това, ще се насладите на богатия и пребогат викториански език. Бележките под линия и в края на книгата пък ще ви помогнат да разберете вложените игри на думи и символика.
Новелата традиционно е възприемана като детска книга, но е редно да бъдат взети под внимание някои особености. Описанията на духовете и тегобите са изключително реалистични и могат да бъдат смущаващи за деца под 9-10 години. Дългите и сложни изречения, подробното повествование и многобройните остарели думи и понятия могат да направят текста трудно разбираем за съвременните читатели. Затова моят съвет е – четете книгата заедно на глас. Така, както самият Дикенс предполага да бъде четена. А и нека не забравяме, смисълът на Коледа е да бъдем заедно, да споделяме и да си помагаме.
