Бъди сигурен
Едва тази година пристъпих към „Своенравните деца“ на Шонин Макгуайър. „Всяко сърце е врата“ остави в мен противоречиви чувства. От една страна ми предложи интересна история и колоритни персонажи. От друга обаче силно ми напомни на други книги („Домът на мис Перигрин за чудати деца“, „Хари Потър и стаята на тайните“), а повествованието непрекъснато се люшкаше между лесно смилаемото, абсурдното и циничното. Следващата част, „Долу сред вейки и кости“, имаше добър замисъл, но и доста неправдоподобни моменти. Третата част от поредицата, „Под захарните небеса“, ми се стори хаотична и изчерпана и наистина смятах, че историята вече загубва посоката си. Притеснителна мисъл при положение, че книгите от „Своенравните деца“ засега са 8 на брой и изд. „Кръг“ се е заело сериозно с издаването им.
За мое огромно учудване, „В небивал сън“ показва узряване на авторовия стил, умереност и далеч по-голяма доза реализъм на героите и техните преживявания. И докато в предишните три части впечатление прави стремежът на Шонин Макгуайър да шокира, то тук посланието й към подрастващите е далеч по-общочовешко. Неназидателно, но същевременно прокарващо множество идеи за размисъл.
„Някои от фигурите, които я подминаваха, почти без да я погледнат, приличаха на хора. Но те сякаш бяха най-лоши, защото, ако действително бяха хора, то значи всичко това се случваше наистина. А ако се случваше наистина, то правилата, към които се беше придържала цял живот, бяха грешни.“
Животът на Лънди е безоблачен и хубав – родителите й я обичат, празнуват с нея всеки щастлив миг. До момента, в който баща й става директор на училището и довчерашните й приятели започват да гледат на нея с други очи. Лънди става нежелана сред връстниците си и намира утеха в книгите. Неусетно пропастта между нея и другите деца зейва прекалено дълбока и непреодолима.
Един ден Лънди се натъква на врата към друг свят, който я очарова със своята подреденост и справедливост – Гоблинския пазар. В него всеки е длъжен да спазва указаните правила и да дава толкова, колкото получава. С други думи, да предлага „справедлива стойност“. Не направи ли това, натрупва дългове, а те малко по малко снемат човешкото от облика му и привнасят чертите и порядките на птица. Обратната трансформация също е възможна, когато човек изплати дълговете си и се научи да дава справедлива стойност за нещата, услугите и отношението, от които се възползва.
„Засега разполагаш със свободата на пазара. Помни правилата, опитвай се да не ги нарушаваш, освен ако не си готова да платиш цената. Забавлявай се, има много хубави неща по света. И всяко от тях ти се случва за пръв път само веднъж и никога повече.“
Основната линия в книгата е същата като в предходните три части – деца, неуспяващи да се впишат в ежедневието, откриват портални светове, където се чувстват „у дома“. Огромната разлика тук е, че Лънди расте в любящо семейство, което наистина се опитва да я разбере и да й помогне. Това прави избора на героинята особено труден и до навършването на пълнолетието си тя снове между реалността и фантазията, между семейството и справедливостта, детството и зрелостта. Тя ту се прибира вкъщи за семейните празници, ту потъва в Гоблинския пазар, за да се помири със себе си. Лънди е убедена, че е наясно с желанията и приоритетите си, докато неспособността й да вземе решение в крайна сметка я довежда до незавиден край.
„Сякаш имаше някакъв спектър, в който тя се вместваше някъде по средата. Нито малка, нито голяма, ни добра, ни зла.“
Книгата поставя непопулярни, но важни въпроси. Родителите със сигурност са отговорни за израстването на децата, но дали хармонията помежду им е винаги възможна? Действията на възрастните безспорно оказват влияние върху случващото се с децата, ала нужно ли е да съобразяват всяко свое решение и мечтите си с тях? Къде е положена границата между отговорността за личния живот и задълженията към следващото поколение? Мечтаем за справедлив свят, в който всеки получава нужното за себе си и дава толкова, колкото може. Но като всяко нещо, такъв порядък също има своята цена. А кой може да отсъди обективно коя стойност е справедлива в замяна? И нима светът може да става по-добър, ако всичко се мери? От друга страна, независимо че абсолютната равностойност е почти невъзможна, това причина ли е да не се стремим към нея? Също така, бягството ли е начинът да се справим със социалните трудности? Или е по-разумно да разберем как да изградим мост, който да ни свърже с другите?
„В небивал сън“ води читателите си към различни решения на горните въпроси, защото няма идеален отговор. Който и да е изход има цена. И всяко нещо се случва на фона на изтичащото време. Решенията могат да са тежки, изборите – горчиви. Не ги ли направим обаче, рискуваме да не се приобщим към нито един свят. Вероятно затова на вратата към Гоблинския пазар Лънди разчита думите „Бъди сигурен“. В неизбежността на утрешния ден, предизвикателствата, които той отправя, и вътрешната сила на всеки от нас.
Вземете книгaта с код DK19 от
Ozone.bg или Booklover.bg
Когато купувате книги с този код, Вие помагате
за насърчаването на детското четене в България.