Анета Дучева: впечатленията на една писателка от срещата й с ученици
През февруари тази година Анета Дучева проведе поредица от срещи с ученици от варненски и бургаски училища, за да представи последната си книга „Пиано от картон“. Екипът на „Детски книги“ твърдо вярва в необходимостта децата да се срещат със съвременни детски писатели, да имат възможност да ги видят „на живо“, да им зададат своите въпроси, да споделят своите впечатления от прочетените книги. Ползите от такива срещи обаче са не само за малките читатели, а и за самите автори. За тях непосредственият контакт с аудиторията им е безценен и най-често силно вдъхновяващ.
Поради тези причини ви предлагаме впечатленията на Анета Дучева от срещата й с учениците от варненското 7 СУ „Найден Геров“, които тя любезно сподели с нас.
През периода, в който представях „Пиано от картон“ във Варна, се срещнах и с деца от втори, трети и четвърти клас от 7 СУ „Найден Геров“. Те не бяха чели книгата, затова им разказах за Алекс и само за някои от трудностите, които трябва да преодолее, за да осъществи красивата си мечта. Предложих им да прочетат историята, ако началото й ги е заинтригувало.
Оказа се, че децата вече бяха развълнувани от съдбата и усилията на малкото момиче. Приеха Алекс като своя приятелка и в очите им се четеше горещото желание да й помогнат, както и надежда, че тя все пак ще успее. Поговорихме и за Рея. Коя е всъщност Рея? Децата веднага се включиха с мисъл и емоция в разговора и предположенията бяха много – въображаем герой, духът на пианото, най-добрият приятел, ангел – пазител, вътрешният глас… Предложих им всеки да намери своята Рея, която винаги ще бъде до него, ще му дава надежда и ще го подкрепя в трудни моменти.
Направи ми впечатление, че децата се вълнуват от срещата с „жив писател“, както сами се изразяват. Интересно им е да научат нещо от живота му, когато самият той е бил дете, как е решил да пише за деца, как се създава книга… Още веднъж се убедих колко нужни са подобни срещи- разговори. Те са живата връзка с книгата и засилват интереса към четенето. Тези срещи допринасят за изграждане и укрепване на ценни качества като състрадание, желание и готовност за помощ, чувство за справедливост, съпричастност към съдбата на героите…
Чух и следния въпрос: „А госпожа Иванова ще оздравее ли?“ Въпреки че болестта на учителката не е основна тема в разказа, интересът и симпатията към нея са доказателство за искрена, още непритъпена от различни обстоятелства човечност. И още едно впечатление – с децата може да се говори на сериозни теми – зависи от начина, по който им се поднасят, както и от начина, по който се изслушват и приемат техните мнения.
Известно време след срещите получих писмо от госпожа Момчилова – класен ръководител на трети „А“ клас в СУ „Найден Геров“, в което ми беше изпратила продължения на историята на Алекс, написани от Камелия Дянкова и Магдалена Христова. Прочетох ги с голям интерес и вълнение. Явно срещата е оставила дълбоки следи в душите и съзнанието на децата. Желанието им да победи доброто е безкрайно силно! Желанието им за успех – също. Първото говори за будни емоции и чувство за справедливост – качества на истинсия човек, а второто за стремеж към развитие и постижения. Така би напреднало и обществото като цяло.
Благодаря на госпожа Мария Нестерова, на Аделина Савова, както и на всички техни колеги, които се ангажираха с организирането на срещите в СУ „Найден Геров“ във Варна! Благодаря и на децата, с които разговарях и им желая да намерят сили, както и подкрепа, за да постигнат мечтите си, свързани с тяхното бъдеще!
В следващите дни ще публикуваме продълженията на историята на малката Алекс, написани от третокласничките Камелия Дянкова и Магдалена Христова.
Следете за още добри практики за развитие на детското четене от учителите и библиотекарите в раздел “Добри практики” в “Зона родители”. Ако и вие искате да ни разкажете интересни практики за насърчаване на четенето от вашата библиотека или училище, не се колебайте да ни пишете на мейл editors@detskiknigi.com.