Алисън Шейфър за демократичното възпитание – част 2.
В първата част на интервюто с канадската психотерапевтка и специалистка по родителски въпроси Алисън Шейфър тя ни разказа за демократичното възпитание, неговите предимства, както и много интересни примери от практиката си. Продължаваме разговора с Алисън с няколко въпроса, в които книгите и четенето имат основно място.
Според вас може ли четенето да бъде добър метод за справяне с проблемното поведение на децата?
Да, разбира се. В психологията го наричаме книготерапия. Това е списък с книги и ако посетите някой сайт за книготерапия ще ви посъветват „прочетете това, защото засяга темата за съчувствието” или „прочетете тази книга, тъй като в нея се разказва защо не бива да тормозим другите.” Всичко това помага да се изгради характерът на детето.
Често при психотерапията използваме любимата книга на детето. В момента работя с едно момиче, тийнеджърка, което много харесва „Игрите на глада”. С нея разговаряме за качествата на главната героиня. Тя ни споделя проблемите си в живота и ние я питаме „Какво би направила героинята в тази ситуация? Кои от атрибутите на твоята героиня би желала да притежаваш?” В известен смисъл използваме книгата, за да й създадем алтернативен ролеви модел за подражание. Така когато изпадне в някаква ситуация, вместо да реагира както обикновено, тя може да направи активен избор и да си каже „Днес ще използвам качествата си на супергероиня! Ще помисля как тя би се справила с тази сцена.” Това е един от начините да включим в терапията любовта към определен персонаж.
Възможно е и обратното. В много от книгите се разказва за някой, който има проблем. Затова ако дете срещне подобен проблем в училище с някого, това е възможност да си каже „Хей, чудя се какво ли се е случило на това момче (у дома или в живота), че да се държи по такъв начин!” Така се научаваш да изпитваш съчувствие. Например, някой роднина е починал и момчето е много тъжно, но вместо да покаже тъгата си, то изглежда ядосано и сърдито. Смятам, че подобни истории са полезни за деца в такива ситуации. Те са нещо като дискусионни точки около някаква житейска тема.
Казвам на родителите, че целта на детството е да подготви човек за живота му като възрастен. А родителите често ми отговарят „Животът е достатъчно труден, нека поне детството да бъде утопия.” И аз ги разбирам. Но ако предпазвате детето си от натрупването на житейски опит, вие го проваляте в някакъв етап от развитието му. Ако детето има златна рибка и тя умре, а вие заедно прочетете книжката Ten good things about Barny, в която домашният любимец умира, и си направите малка церемония, детето ви ще е осъществило първата си среща със смъртта. И тогава, ако да речем баба му се разболее от рак и почине, детето ще е имало възможност да помисли върху смъртта чрез книжката и ще е по-подготвено за смъртта на бабата. Животът не е утопия и смятам, че това са важни неща.
Обичахте ли да четете като дете?
Ами, не (смее се). Баба ми беше детска библиотекарка и без съмнение си имах любими книги в детството. Все още ги притежавам и чета тези стари класически книги на децата, които идват при мен, и все още ги обичам.
Но пък бях едно такова енергично дете, което искаше повече да тича, отколкото да седи и да чете. Всъщност не улегнах и не седнах да чета докато не станах възрастна. Любовта към четенето и стойността на литературата обаче бяха вплетени в характера и съществото ми. Смятам, че ако не бях изложена на влиянието на книгите от толкова ранна възраст, не бих станала възрастния читател, който съм. И бих добавила, че вероятно четенето е това, което има най-голям принос към стойността, която давам на родителите, защото това, което чета през по-голямата част от времето е свързано с психология, изследвания и въобще неща, които правят лекциите ми актуални. Четенето означава, че винаги се развивам и раста. Децата ми ме виждат да чета и да се образовам непрекъснато. Това на практика са идеите за учене през целия живот и самообразоване чрез четене. Мисля, че децата ми се научават на това като ме наблюдават.
Обичаха ли да четат като деца?
И двете. Като деца си играеха на библиотека и посещението в библиотеката беше ключовото събитие за седмицата. Те все още обичат книгите. Едната обаче е много бавен читател, а другата – много бърз. При все това смятам, че и двете обичат литературата.
Коя беше любимата Ви детска книга?
Цял куп са. И все от онези малки глупави книжки за невръстни дечица. Например One morning in Maine (Една сутрин в Мейн), която разказва за момиченце, на което му пада зъбче. Също Bread and jam for Frances (Хляб и мармалад за Франсис) и Goodnight Moon (Лека нощ, Луничке!), която е истинска класика, както и още поне 15 любими книжки.
Интервюто взе: Лора Филипова
–
Алисън Шейфър бе в България, за да изнесе две лекции за демократичното родителство на 25.10.2014 г. Очаквайте резюме на лекциите и ревюта на двете й книги, издадени на български език – „Скъпи, провалих децата“ и „Не, това не са глезотии“ (изд. Колибри“).