Алекс Уийтъл: „Без библиотеките нямаше да стана писател”

Алекс Уийтъл е британски писател от ямайски произход, автор на тийнейджърски и янг адълт романи. Последната му книга, Liccle Bit, е номинирана за медала „Карнеги“ през 2016. Crongton Knights пък печели наградата на Гардиън за детска художествена литература през същата година. Ето какво разказва той пред британската организация за насърчаване на четенето Booktrust за дългогодишната си любов към библиотеките и как те са променили живота му.

Библиотеките имаха ключова роля в моя дълъг писателски път, всъщност почти сигурно е, че без тях, нямаше да стана писател.

Литературното ми образование започна късно, докато излежавах присъдата си след бунтовете в Брикстън през 1981 г. Моят начетен съкилийник промени живота ми, запознавайки ме с прекрасни художествени произведения, сред които беше и издание на „Черните якобинци” от С.Л.Р. Джеймс.

Веднага след като ме освободиха, се отправих към библиотеката в Брикстън, за да подхраня новата си страст. Така започна всичко. Почти всеки писател, когото познавам, има поне един мил спомен от младите си години, свързан с библиотека и съм категорично убеден в способността на библиотеките да променят живота на хората, без значение от миналото им и начина, по който са израснали.

Всеки път, когато се отправям към централен Лондон, виждам лъскавите умело построени сгради, многоцветните кранове, които се издигат край небостъргачите в Ситито и почти на всеки сто метра се разминавам със строителен работник, нахлупил каска. Частни имоти на милионери доминират южното крайбрежие на Темза – от Воксхол до Уандсуърт. Корпорациите харчат милиони за тези кули от бетон, стомана и стъкло, докато в съседните квартали – само на няколко пресечки от който и да е лондонски мост, библиотеки, съществуващи повече от век, биват затваряни. Всички твърдят, че Лондон е богат град, но в моя квартал Ламбет пет от десетте библиотеки вече са обявени за затваряне. Как се случва всичко това?

Миналата година група местни хора опитаха да спасят библиотеката Карнеги в Херн Хил. Възрастни и деца окупираха сградата и организираха бдения за няколко дни и нощи. Хората ги подкрепяха като подсвиркваха с клаксони, минавайки покрай сградата или им предлагаха сандвичи, сладкиши и напитки през желязната порта. Стотици излязоха на протест по улиците на Брикстън.

Доколкото разбрах, Градският съвет иска да даде сградата на някаква компания, която да построи фитнес салон. Повтарям – фитнес салон! Нямаме ли достатъчно фитнеси вече?

Учениците и студентите, които допреди дни са намирали в библиотеката тихо място, за да направят своите проучвания и да пишат домашните си, сега се опитват да разберат какво се случва. Младежите от клуба по шах търсят ново място за тренировки, пенсониерите трябва да четат вестниците си другаде, а местните читателски клубове се опитват да открият друго място, където да обсъждат любимите си книги. И тази история се повтаря не само в Лондон, но и в цялата страна.

Според мен, всяка цивилизована нация е длъжна да осигури място, където можеш да четеш и да учиш безплатно. Дори не искам да си представям колко много великолепни бъдещи писатели, драматурзи и мислители, намиращи се в неравностойно социално положение, никога няма да реализират потенциала си, ако изгубим градските библиотеки. Затова спрете да затваряте нашите библиотеки!

Превод: Цветомила Димитрова