А като Антарктида

Книжните светове са магични и непредсказуеми. Могат да бъдат както близки до нашата действителност, така и различни от всичко познато. Но има и съвсем реални места, които неизменно разпалват въображението ни със своята непозната природа. Изд. „Timelines” и Давид Бьом ни канят на удивително пътешествие до едно от най-суровите кътчета на Земята – Антарктида.

„А като Антарктида. Поглед от другата страна“ е книга, трудно поддаваща се на описание. В нея по непринуден и едновременно озадачаващ начин са събрани история, география, биология и…философия. Още в началото тя предизвиква читателите си, като ги приканва да се замислят за начина, по който възприемат света.

Децата, а и родителите, ще научат, че Антарктида е невероятен континент, където се помиряват наглед несъчетаеми понятия. Покрит от край до край с лед, той е най-сухото място на света. Обичайно разкъсвано от борби за надмощие и контрол, човечеството е оставило тази привидна пустош ничия земя, посрещаща еднакво (не)гостоприемно хора от различни държави. Антарктида е най-студеното място на планетата, ала и там има живот, прекрасен и процъфтяващ.

Леденият континент е мерило на човешките любопитство и амбиция, ум и изобретателност, постоянство и отдаденост. Доказателство за тях е фактът, че някои учени са си представяли и рисували Антарктида векове преди тя да бъде реално достигната. Доказателство са и експедициите на Роалд Амундсен, Робърт Ф. Скот, Ърнест Шакълтън и многобройните изследователи преди и след тях, отказали да се огънат пред свирепите ветрове, смразяващия студ и необятната, заслепяваща белота. За тях също ще разберете от страниците на книгата.

Освен всичко това, „А като Антарктида“ предоставя и всеобхватна информация относно важността на ледовете – не само за целия климат и екосистема, но и за науката. Относно различните хора, посетили и посещаващи континента. Относно невероятните умения и живот на китовете, пингвините и други същества, обитаващи ледените води/земи. И още, и още.

Книгата е истинско визуално пиршество – от оформлението на книжното тяло през снимковия материал до различните стилове на илюстриране и визуализация. Възможно е да ви се стори, че съдържанието е представено преднамерено хаотично. Това обаче съвсем не е така, защото на Антарктида всяка посока е Север без значение накъде ще поемете.

„А като Антарктида“ е плод на много труд и концепциите в нея не са една и две. Затова и не е от изданията, които се четат веднага и на един дъх. Напротив, дадена крачка може да ви отведе до допълнително търсене в определена посока, пред друга да се натъкнете на (временно) препятствие. И както моряците и пътешествениците не се лутат сами между теченията и ледовете, така и вие не оставяйте децата без подкрепа пред огромния айсберг от послания и информация. Те биха взели най-много от книгата, ако четете и откривате заедно.

За финал не бих могла да оставя нещо по-хубаво и силно от оригиналния завършек на Давид Бьом:

Какво е голямо? Какво е далече? Какво е диво? Какво е ново? Колко време имаме? Какво е важно? Огледайте се около себе си и помислете какво виждате, какво наистина виждате…