Пет цветни приказки от Валери Петров

Валери Петров е вълшебник, който умее с наглед прости и обикновени думи да създава цели вселени. Освен творчеството му за възрастни и многобройните му преводи, в сърцата на поколения деца ще останат неговите „Пет приказки“ (изд. „ПАН“).

В книгата стиховете вървят ръка за ръка с разказа и рисуват шарени картини – бялата планина на Ванчо и котето, лунната стая на Росето и нейните лунни лъчи, Оги и дядо му с котката Мърла, Светльо и лъжовното писмо до баба му. О, разбира се, да не пропускаме Лили и Хрили в морското приключение!

Бяла приказка

В „Бяла приказка“ главният герой Ванчо отива на ски в планината и взема със себе си своето коте. Но нито котето, нито животните в планината са обикновени! Дори и метеорологът, който предсказва какво ще бъде времето, не е обикновен.

Животните от гората решават да дадат урок на Ванчо, защото дърпа опашката на котето си и го тормози. Затова му устройват клопки, за да проверят истинността на приятелството му. От тази приказка е и едно от най-хубавите стихотворения за приятелството:

„Казва се „приятел пръв“,

Но защо е той такъв?…“

Копче за сън

Приказката ни отвежда в детската стая, където дядото се опитва всячески да приспи своя внук, а Оги не иска и не иска. Дядото разказва приказки за хитри червейчета и котки, а в един от ъглите се спотайва сънят.

 

И останалите приказки са много забавни. В някои моменти може да ти стане тъжно, в други – супер весело. Те не могат да се преразкажат, затова ще подбера няколко стихчета и ще чакам да ми пишете дали и петте приказки са ви харесали:

„Ах, колко е хубаво! Листата са всички

сякаш от блокче за водни боички:

виж, ясенът, който цял в пламък червен е,

се моли на бука: – Дай жълто на мене! –

А жълтият бук му отвръща: – Съгласен,

но дай ми ти първо червенко от ясен!…“

 

„Ах, колко чисто, прозрачно и звънко

звучи това детско „морето е тънко“! 

Като шум в раковина

тази дума невинна, 

уж на смях и уж нежно, 

казва ясно – 

на нас, нали? – 

че сме, ах, 

безнадеждно

и ужасно 

пораснали!“

 „Свети във морето

на детските игри

бисерче, което

ни прави по-добри.“

 

Повече няма да ви издам нито думичка за Коки № 1, Кучето, Самоче, Катонищо, Некааз и Странния човек (Бехщайн-Стейнуей, Страдивариус по майка :)), както и за Лили и Хрили, които нейде се скрили!