3 разговора за „Господин Вървими“

Какво е ѝмането – кула от вещи или вещина в общуването със себе си? Какво е да нямаш – да се лишиш от илюзията си за щастието или от съзнаването, че е илюзия? На тези и други въпроси отговаря напетият „Господин Вървими”, достигнал до нас с помощта на издателство „Ракета”. За да го опознаем по-добре (ако ни провърви), поканихме хората, съпроводили го при първите му стъпки.

Даниеле Моварели, автор на детската книга „Господин Вървими“, обича да измисля нови истории, да смесва фантастични и реални елементи от живота, да дава представа за света на своите читатели. И затова чете много книги, комикси и списания, гледа филми, телевизионни сериали и карикатури. Не на последно място – слуша хората.

Kак се роди идеята за Вашия господин Вървими?

ДМ: Представях си човек, който се събужда с черупка на гърба, кафковска ситуация, общо взето, и това ме караше да се усмихвам. Тази визия пък се срещна с тема, за която исках да пиша и разказвам. Често книгите ми се раждат от асоциация между различни неща, които са в главата ми отдавна.

В случая резултатът е детска книга за стойността на вещите и най-вече за това, което като хора ни прави щастливи и живеещи в синхрон с вътрешното ни Аз. Това не е ли твърде сложна тема за най-малките?

ДМ: Според мен няма теми, които да са твърде трудни. Самият живот обаче е сложен, а добрите книги могат да обясняват тази сложност, давайки на децата ключове за разчитането ѝ.

Aличе Копини е илюстратор на свободна практика от Новара. Винаги е обичала да рисува и си спомня, че е била на 5, когато е открила, че има училища, в които се учиш да правиш нещо такова правилно. След като завършва художествена гимназия, следва в Европейския институт по дизайн (IED), а по-късно завършва и магистратура в Mimaster Illustration (образователна институция с фокус върху издателските тенденции). Аличе е участвала на международната изложба на илюстратори на Панаира на детската книга в Болоня през 2017 г., работила е с автори от различни континенти, а днес е щастлива, че „Господин Вървими“ среща българските читатели.

Коя беше главната идея, която Ви водеше, докато илюстрирахте „Господин Вървими“?

АК: Докато работех върху книгата, знаех, че главният герой трябва да е забавен. Въпреки че е богат и нацупен човек и не се интересува от други хора, той, изглежда, е такъв неволно. Сякаш е затънал в собствения си свят. Прочетох историята неколкократно и всеки път откривах нещо различно. Не мога да обясня какво точно, но се доверих на интуицията си.

А как се сработихте с Даниеле Моварели? Обменяхте ли помежду си идеи, или той Ви се беше доверил напълно?

АК: Работата с Даниеле беше супер забавна, бяхме на една и съща вълна. Той ми имаше пълно доверие, но едновременно с това обменяхме и много идеи. Преди да започна скицирането на книгата, нарисувах много различни версии на главния герой и заедно избрахме последната, мислейки именно за това какъв човек е господин Вървими. След това нарисувах скиците и ги показах на Даниеле и редактора. Обратната връзка отново беше в пълно съответствие с детайлите, които ме притесняваха и мен самата. Когато има подобно сходно усещане в творческата работа на един екип, е много красиво.

А познавате ли в истинския живот прототип на господин Вървими и бихте ли му подарили книгата?

АК: Ха-ха-ха. Хммм, да. Определено познавам такъв човек. Дали бих му подарила книгата? Може би. Но бих внимавала много и за това да пазя копие за себе си, защото да се превърнеш в киселяк като господин Вървими, понякога може да стане съвсем неусетно.

Дария Карапеткова е преводач от италиански език и литературен критик. Доцент е в специалност „Италианска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“. Пише статии за известни български периодични издания, специализирани в разпространението на новини и анализи относно съвременната литература и култура. Член е на Съюза на преводачите в България, както и на Експертния съвет към Националния център за книгата, носител на ордена „Звезда на Италия“, степен „Кавалер“ (2017 г.), който се присъжда за особени заслуги в развитието на двустранните отношения и популяризирането на културата на Италия по света. 

Взехте ли за себе си човешка поука от книгата „Господин Вървими“?

ДК: Посланието на тази книжка е вечно и универсално. То е свързано с преходността на материалното в сравнение с простичките човешки ценности и е прекрасно, че младите автори не престават да му обръщат внимание дори в нашия преситен и разглезен век.

Научихте ли нещо любопитно за автора на „Господин Вървими“, докато работихте върху превода на книгата?

ДК: Авторът Даниеле Моварели е роден в Рим през 1980 г. Работи като рекламист и е активен привърженик на т.нар. „партизански маркетинг“. Пише книги за най-малките, а това, което вероятно е свързано с вкуса му към креативното, са интересните заглавия – например „Твърде много слон“ или „Онезитам“.

Разкажете ни малко повече за българското заглавие на изданието – как се спряхте на него, как го сътворихте?

ДК: Когато в една детска книжка имената са значещи, въпросът с техния облик на български език е много важен и няма еднозначен отговор. Тук не само случаят е такъв, но и името на героя е заглавие на книжката, а към заглавията трябва да се подхожда особено внимателно. Il signor Fortunato би могло да се преведе по смисъл като „Господин Късметлия“ (това, в което той има късмет, са материалните придобивки – поне в началото). Най-първосигналното решение може би води до „Господин Късметлийски“. Аз обаче съзнателно се стремя да избягвам този побългаряващ подход, макар че той е напълно възможен и по същество също верен, и има своите поддръжници. Причината е, че държа в книжката да се запази едно далечно усещане за чуждестранния произход, какъвто тя безспорно има, след като е преводна. Или поне това усещане да не бъде подменено заради твърде нашенско звучене (тип Тошко Африкански), което намирам за неуместно и твърде лесно решение; още повече, че Късметлийски е реално българско фамилно име. И така господин Вървими, с лекото акустично намигване към Италия, същевременно съдържа семантиката на късмета, която всяко детенце ще разпознае, ако не веднага, то със сигурност, щом се зачете. Надявам се сладостта на това разгадаване да му донесе допълнително удовлетворение и да възпита вкус към подобни езикови игри.

Интервютата взе: Вал Стоева

 

Вземете книгата с код с кауза DK19 от
Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg
Когато купувате книги с този код, вие подкрепяте насърчаването
на детското четене в България.