Жабокът и чужденецът
19.12.2013

Със сигурност сте чували твърдението, че някои книги ви намират в най-подходящия момент, точно когато имате нужда от тях. Така се случи с мен и красивата книжка „Жабокът и чужденецът” на холандския художник, илюстратор и автор Макс Велтхаюс.

Срещнахме се миналия ден на вече приключилия Панаир на книгата и темата ме уцели в сърцето. Но стига толкова мистерия и загадъчност!

Един ден в края на гората се появява чужденец – Плъхът. Той най-невъзмутимо опъва палатката си край реката и се заема със своите си дела. Това обаче дразни местните обитатели. Прасето и Патокът се възмущават от присъствието на плъха и го обявява за мръсен, мързелив и крадлив. Но не могат да обяснят откъде знаят това.

Единствен нашият здравомислещ герой Жабока се пита дали чужденецът наистина е такъв за какъвто го набеждават другите, пък и как биха могли да знаят това като дори не са разговаряли с него. Жабокът се осмелява да посети новопристигналия и да се запознае с него. Скоро двамата стават приятели, но това дразни Прасчо и Патока. Те смятат, че Жабокът и Плъхчо не трябва да другаруват, защото чужденецът е различен.

Дали местните животни ще променят мнението си за Плъха след като вече го познават и могат да съдят за него по делата му? Дали ще приемат за приятел различния от тях? Ще оставя на думите и чудесните илюстрации на Велтхаюс да ви разкажат тази много актуална и поучителна история.

Може би помните, че авторът е удостоен с Андерсенов медал (2004г.) за работата си като илюстратор на детски книги, а симпатичният Жабок е герой на цяла поредица.

=====================================

За мен връзката между „Жабокът и чужденецът” и наболялата тема за бежанците у нас е съвсем логична. В тази кратка детска книжка Макс Велтхаюс успява да покаже предразсъдъците и безпочвената подозрителност на местните към чужденците. Универсално и лесно решение за ксенофобията няма, но Жабокът дава пример за едно добро начало – да поговорим с различните и чуждите и да се опитаме да научим повече за тях и тяхната гледна точка.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар