Топли чорапи за тъжни сърца плете “Топлото човече”
23.11.2017

Ако сте държали книга на Мая Дългъчева в ръце, значи знаете: тя попада в категорията “Вълшебни приказници”. Книгите й са топли като прегръдка, уютни като детството, думите се леят в римувана проза или провокират философски разсъждения у читателите от всички възрасти. Нежният стил на писане на авторката гали сетивата, но и не заблуждава, че светът не е розов – той е пъстър като палитрата с боички и само от нас зависи дали ще се научим да обичаме всичките му цветове.

“Топлото човече” (изд. “Жанет 45″) не прилича на нито една друга книга, която съм чела. Тя сякаш не прилича и на никоя друга книга на Мая Дългъчева. Може да бъде оприличена на топло одеяло за тъжни сърца, на лекарство против сърдечни страдания или на топъл сладкиш, поднесен в точния момент от любим човек. По деликатен начин писателката засяга теми, за които не сме свикнали да говорим с децата си, но те се борят с тях. Нейните думи идват като спасителен пояс, като мост между разбитите сърца и неумелите утешители.

Никой не знае дали Топлото човече живее в комин или в старо щъркелово гнездо. Според децата то мирише на ванилия или на бебешка пудра. Едно е сигурно - може да лети и работи в Министерството на топлината и сърдечните грижи. Топлото човече умее да открива тъжни, сърдити, гневни деца и възрастни. Докато прелита над селцето, следи за розови печати по прозорците (т.е. долепени нослета) и ги лекува с нарисувани сърчица и пухени сънища.

Някои случаи обаче са по-тежки и при тях сърцата и пухчетата не помагат. Затова в арсенала с лекове на Топлото човече влизат приказките с точка за начало. Такава приказка чува Луси, която е загубила своето бебе-коте. Невидимият доктор й рисува коте на тавана, за да знае момичето, че нейното коте си живее другите животи, макар да не е ясно точно къде.

Такъв е и случаят с Томи. Той не може да заспи заради бабиното копче, което предателски мълчи къде отиват бабите, когато си тръгнат от нашия свят. Само Топлото човече може да превърне бабите в приказка. Приказка, която да носиш в сърцето си и да я разказваш на собствените си внуци.

Топлото човече умее да открива зад кои заскрежени прозорци се крият тъжни очи. Като тези на Мерле, която страда от подигравките на Бено. Да знаете, че сърчицата много помагат в такива случаи! Те изправят криворазбраните действия и думи, щом погледнеш през тях. Подигравките изведнъж се превръщат в признание, побутванията – в опит за привличане на вниманието, а размаханите ръце – в желание да полетиш при любимия, не опит да го наречеш “Гъска!”. 

Топлото човече може и да плете. Стриже овцете, които неспокойният ум брои нощем и плете пуловери с дъх на татко, напуснал дома или чорапи за снежни човеци, които понякога успяват да върнат липсващите бащи (и техните вестници).

Сред най-трудните задачи в работата на Топлото човече са избелването на черни овце и стригането на пингвини. Черните овце никак не се виждат, а блеят като новородено бебе, което е превзело любимата майка на Грета. Дори специалист по сърдечните грижи има нужда от “Наръчник за изключения”, в който се крие рецептата за избелване на черни овце с бебешка пудра. Тя мирише приятно, а и помага да се плетат пухени бебета.

Виж, стригането на пингвини не е описано дори в този наръчник. Тях ги е повикала майката на Ксава, който има белег на гърдите заради болестта “обичаш твърде много”. На Ксава му казват Пинго и момчето обича всички, макар Бено и Нико да са му приятели само в стаята в детската градина. Навън никой не иска да тича в отбор с пингвин. Андре, който е по-голям и по-умен, разбива устната на Ксава и тъкмо затова мама брои пингвини.

За да се справи с мамините пингвини, Топлото човече попада на вълшебно огледало. То разказва приказката на най-голямото съкровище. Какво е то? Всяко дете ще го открие в края на книгата!

 

“Топлото човече” е книга, която на моменти предизвиква усмивки, но и сълзи заради спомените, които връща у читателя. Красивите приказки, разказани от Мая Дългъчева, са истински истории – независимо дали са ви се случили или може да ги преживеете занапред. Те имат силата да умиротворяват, да разнежват и да те правят толкова лек, колкото са щастливите въздишки. Лек, та да полетиш нагоре и да се срещнеш в сънищата си с любимите хора, да ги приласкаеш и да ги вплетеш в пухените приказки, за да ти топлят на сърцето и душата.

Историите на Мая Дългъчева са допълнително подсилени, оцветени, заплетени в кълба с прежда и поръсени с любов от художничката Невена Ангелова. Рисунките с молив и боички, и почти невидимите колажи придават особен чар на книгата и я правят хем близка до децата, хем не толкова вдетинена, че да бъде четена от (смятащи се за пораснали) възрастни. Затова не се бавете – ако познавате тъжен читател, срещнете го с Топлото човече. Ще ви е благодарен цял живот!

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар