Ясен Григоров: „По дишането и тишината можеш да определиш нивото на интерес от страна на детето“
Ясен Григоров определя себе си най-лесно с думата „разказвач“. Той пише, рисува и прави филми. На българските си читатели е познат като автор и илюстратор на книгата „Ангелите пазители“ и създател на страхотните рисунки към „Колко ягоди растат по морето? (изд. „Точица“).
Ясен завършва специалност „Илюстрация и оформление на книгата“ в Националната художествена академия в София и „Визуални комуникации“ в Женева, Швейцария. Създава над 60 книги, голяма част от които авторски, и печели множество награди. Сред тях е и награда от Панаира на детската книга в Болоня през 2002 г. В портфолиото му се срещат реклами, шоупрограми и филми. Освен няколкото късометражни продукции, режисирани от Григоров, днес той може да се похвали и с детския игрален филм „Лили рибката“.
Най-важното, което НЕ казахме за Ясен Григоров до момента, е, че той е баща на две деца и обича да споделя четенето на книги с тях. Щастливи сме, че прие поканата ни да се включи в рубриката „Как четат бащите“.
Обичаше ли да четеш като малък?
Да. Харесвах „Крал Артур“ на Роджър Ланслин Грийн, „Винету“ на Карл Май, но и харесвах много приказките на Ангел Каралийчев, но може би и защото от малък обичам илюстрациите на Любен Зидаров. Обичах да чете и да колекционирам книгите от Библиотека „Смехурко“ на издателство „Отечество“ през 80-те. Като част от тази поредица прочетох „Емил от Льонеберя“ на Астрид Линдгрен и „Малкия Никола“ на Рьоне Госини. И не искам да пропускам „Гумения Тарзан“ от Оле Лунд Киркегор. Има и още, но спирам…
Кой беше любимият ти литературен герой?
Любимият ми литературен герой и до днес е Пипи Дългото Чорапче.
Наказвали ли са те заради книга?
Не.
Баща ти четеше ли ти?
Не много често, но ни разказваше приказки на мен и брат ми. Също така пишехме заедно приказки, като ги илюстрирахме заедно.
А ти четеш ли на децата си и ако да – колко често?
Винаги, когато можем, и особено вечер преди лягане чета на децата ми.
Колко бяха големи децата ти, когато започна да им четеш?
Книгите са част от живота ни от съвсем ранна възраст – веднага щом децата ми можеха да хващат, да разглеждат – те имаха на разположение различни книги – от такива с картонени страници, до тези, чиито автор и илюстратор съм аз. Харесвах да виждам омачканите страници от още неуверените им пръстчета.
Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои?
Да, това е винаги забавно и за мен, и за децата.
Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?
Не следвам правило. Бих определил тези, към които посягам, като различни, шантави, необикновени и провокиращи.
При подбора на книги за четене на децата ти, откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?
Предимно от спомените ми като дете, но и от работата ми и опита ми като илюстратор, от безкрайния ми глад за истории, съответно за книги във всичките им форми. Оставям и децата ми сами да избират по-модерни книги, които посрещам с прикрито пренебрежение, но и които се е случвало да ме изненадват с лекота и идеи.
„За“ или „против“ класическите приказки и защо?
Разбира се, че „ЗА“. Не разбирам въпроса в посоката му, търсеща отрицателен отговор.
Имате ли специални читателски ритуали с децата ти?
Не, ако не броим близостта по време на четене. По дишането и тишината можеш да определиш нивото на интерес от страна на детето. Харесвам да следя тези сигнали, докато чета.
Какви слушатели са децата ти?
Нетърпеливи понякога, дразнещо бърбориви друг път и смълчани, когато усетят красотата на думите.
Посещавате ли с децата ти библиотеката?
Не ми се е случвало. Но обичаме книжарниците и дългите разходки, разглеждайки рафтовете.
Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?
Разбира се. Всичко, което правим явно пред децата ни, е пример за тях. Когато не е поставено с ултиматум и заповед пред тях, всяко наше действие може да им влияе в бъдеще по положителен начин.
Коя книга четете в момента?
„Училище за Вълшебства“ от Михаел Енде. Докато я четем, настъпва пълна и красива тишина. А с дъщеря ми, която е вече на 14, пък разглеждаме невероятната книга „Codex Seraphinianus“, илюстрираната Енциклопедия на един измислен свят от Луиджи Серафини.
А коя сте прочели 123456 милиона пъти?
Ние сме „унищожители“ на книги и не повтаряме особено. Може би заради мен се връщаме към Пипи или Емил от Льонеберя.
Важна ли е за теб илюстрацията в детските книги, които четеш с детето си?
Такъв въпрос, зададен към илюстратор на детски книги, няма как да има друг отговор от едно огромно „ДА“. Илюстрацията е като приятен гост. Може да те изненада с цветността на идеите си и да направи следобеда на четенето най-приятното събитие за деня, седмицата или месеца. Може обаче и да е гадняр, оказал се между страниците по нахален и непочтителен начин. Непочтителен и към текста, и към държащите в ръцете си книгата. Изборът ми на книги за мен самия, но и за децата, често е ръководен от качеството на илюстрацията. Склонен съм да не взема книга с лоши според мен илюстрации, оформление или шрифт, дори и да става дума за значимо произведение.
Какво ще кажеш на бащите, които не четат на децата си?
Нищо. Явно нямам общо с такива хора и не считам, че съм способен с мнението си да променя някой, който, вече станал баща, не разбира важността на четенето.