“Приказка за синьото кълбо” – никой не е самотен остров
04.12.2017

Чели ли сте детска книга от исландски автор? Не? И аз не бях, но вече отстраних пропуска си благодарение на Андри Снайр Магнасон и романа му “Приказка за синьото кълбо” (изд.”Ергон”).

Съдейки само по жизнерадостната цветна корица на книгата, очаквах да прочета слънчева неангажираща история в стил: няколко дечица се забавляват, като между другото леко ступват лошите. Smile Затова малко се слисах, като видях как в рамките на сто и петдесетина странички авторът успява да засегне такива теми като опазването на екологичното равновесие, пагубния ефект от личния и колективния егоизъм, безсмислието на хуманитарните усилия при липса на искрено желание за помощ и до какво води злоупотребата с демокрацията. Но да не избързвам.

“Приказка за синьото кълбо” ни отвежда на една любопитна планета с прекрасна девствена природа, огрявана от Слънцето и Луната подобно на нашата Земя. С тази разлика, че на Синята планета от вечни времена има само деца –  безгрижни, самостоятелни и съвършено необезпокоявани от каквито и да било възрастни. Бримир и Хюлда са двама от късметлиите, които живеят на прелестен остров на тази планета. Заедно с останалите деца, те по цял ден играят, безпроблемно си набавят храна от заобикалящите ги диви растения и животни (предупреждавам, че менюто включва и тюленчета!) и с нетърпение очакват най-прекрасното явление на Синята планета. Става въпрос за полета на пеперудите, които веднъж годишно излитат от пещерата, в която спят и кръжат цял ден около планетата, изпълвайки хоризонта с прекрасните си багри преди да заспят отново за цяла година.

Пристигането от космоса на загадъчен мъж, представящ се като Глоймур Забавния слага край на обичайното ежедневие на острова. Глоймур бързо спечелва симпатията на децата с отличните си идеи как да разнообрази живота им. Най-напред предлага да ги научи да летят с помощта на пеперуден прашец, за което децата трябва да му заплатят само с няколко скромни процента детство. Следват съвети как да се спасят от досадното миене и как да задържат слънцето завинаги при себе си, за да не свършват никога дневните веселби. Животът за децата тече прекрасно и съвсем евтино (само още някой и друг отстъпен процент детство), докато Бримир и Хюлда случайно се озовават на другия край на планетата, където ги чакат неприятни открития. Продължението на историята ще трябва да прочетете сами, но необичайният мрачно-ироничен развой на събитията не е за пропускане.

Посланията в “Приказка за синьото кълбо” не са прекалено завоалирани и лесно ще бъдат възприети от децата на възраст 7-11 г. Колко е важно да пазим природата чиста и да осъзнаем гибелния ефект от климатичните промени, доколко животът ни е изпълнен със смисъл, ако е посветен само на игри и забавления, но нямаме приятели; как чрез състраданието и грижата за другите спасяваме и себе си.

Андри Снайр Магнасон е един от най-успешните исландски писатели. Романът му ”Приказка за синьото кълбо” става първата детска книга, спечелила Националната награда за литература на Исландия, а освен нея има и няколко международни награди. Над 30 са държавите, в които тя е издадена и/или поставяна като пиеса.

Преводът от исландски е дело на Айгир Сверисон - преподавател по исландски език в специалност „Скандинавистика “ на СУ „Св. Климент Охридски“ и горд потомък на викинги, както става ясно от колоритната му кратка биография в края на книгата. Като “подарък” от преводача е поместен и списък с исландските значения на основните имена в книгата, който изчетох с любопитство. Илюстратор е Светла Христова.
Книгата е издадена на български език с подкрепата на програма “Творческа Европа” на Европейския съюз. Тя бе изборът за прочит в читателското гнездо на фондация “Детски книги” в Нощ на литературата 2017. Книгата е част от кампанията “Клуб за книжни пътешествия”.

Автор: Яна Кръстева



FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар