Пчелица – красива история за приятелството и любовта
13.08.2017

Детството е период, в който сме най-склонни да вярваме, че мечтите стават реалност. Строим въздушни кули, спазваме рицарските закони на честта, търсим принцове/принцеси, на които да се вречем във вярност. Поне така се случваше едно време, когато децата слушаха “Приказки от цял свят” на Николай Райнов и пресъздаваха суровата красота на отминалите времена в игрите си. “Пчелица” от Анатол Франс, част от поредицата “Детски шедьоври от велики писатели” (изд. Лист), връща читателите тъкмо в онова време. В нея няма да откриете екшън сцени, модерни джаджи или научни описания, но ще се насладите на истинска история за смелост, приятелство, любов, каквито може и да не сте срещали (ако сте млад читател).

Пчелица Кларидска и Жорж дьо Бланшеланд са отгледани заедно, като брат и сестра. Те се обичат, споделят всичко и са заедно навсякъде. Херцогинята на Кларидите ги възпитава с любов и внимание и двамата растат, заобиколени от всичко необходимо за щастливо детство. Жорж има учители по фехтовка, езда, плуване и дори граматика и краснопис (тези не са от любимите му Wink):

“Уроците на този стар духовник, както и уроците на един монах, който му преподаваше граматика с някакви неразбираеми изрази, слабо интересуваха Жорж и ползата от тях беше малка. Момчето не разбираше защо човек трябва да се мъчи да изучава един език, щом като го говори с лекота и този език се нарича роден.”

Спътник на Жорж и Пчелица в походите за опознаване на света е оръженосецът Вярно сърце. Той е честен и предан, съчинява песни, обиколил е света на кон. Само той успява да повлияе на образованието на Жорж, защото “добри са само онези уроци, които се преподават с любов”. Но се налага Вярно сърце да прекрати службата си при Кларидите и двете деца са оставени да изследват света около тях сами.

“- Колко страшно, че светът е толкова голям! – рече Пчелица. – Човек може да се загуби в него и да бъде разделен от своите приятели.

Жорж повдигна рамене:

- Какво щастие, че светът е толкова голям! Човек може да търси всякакви приключения…”

Един ден момчето и момичето се озовават на брега на езерото, в което русалките отвеждат своите пленници. Пчелица заспива, изморена от дългия път, а Жорж (като истински кавалер) тръгва да търси храна. Тогава неочаквано се появяват джуджета. Те отвеждат малката заспала Пчелица в своите подземни владения, а смелият Жорж, обезпокоен от изчезването на приятелката си, е отвлечен от русалките. Съдбата на двамата е много различна, но и доста сходна – те ще трябва да изпитат своите чувства, да устоят пред съблазните, да пораснат и да намерят път към истинското щастие и любов. 

“- Тук се намират най-редките чудеса на природата. Подарявам Ви ги, Пчелице.

Пчелица отвърна:

- Малки кралю Лок, запазете кехлибара и кристала, защото аз не бих могла да върна свободата нито на мушицата, нито на водната капка.

Крал Лок дълго я гледа внимателно и каза:

- Пчелице, най-прекрасните богатства ще бъдат на сигурно място във Вашите ръце. Вие ще ги владеете, но те няма да Ви овладеят. Скъперникът е жертва на своето злато; само тези, които не държат на богатството, могат без опасност да бъдат богати – душата им ще бъде винаги по-прекрасна и от най-прекрасното богатство.

Световете на джуджетата и русалките са много различни, техните владетели – също. Крал Лок (крал на джуджетата) е търпелив и мъдър, кралицата на русалките – пресметлива. При джуджетата Пчелица се чувства обгрижена и обичана, докато Жорж е държан в явен плен. Едва ли положението на двете деца би се променило, ако не се намесва владетелят Лок, който, макар и нещастен в любовта, не е склонен към отмъщение и гняв.

“Не се тревожа да науча дали това, което си видял, ти е харесало; на мене ми стига само, че е истина. Науката не иска да знае дали се харесва, или не. Тя е жестока. Не науката, а поезията очарова и утешава душата. Ето защо поезията е по-необходима от науката.

Приказната история, сътворена от Анатол Франс и преведена на български от Мария Далчева, ще върне порасналите деца в световете, в които елмазите и бисерите, порфирът и скъпоцените камъни блещукат весело, героите държат на думата си, доброто възпитание е високо ценено, а крале и кралици се разхождат из дворците си и управляват справедливо своите владения. Макар наглед старомоден и лишен от екшъна, с който сме свикнали напоследък, текстът на писателя разкрива различните житейски философии за света около нас и различните подходи към предизвикателствата. Мъдростта, закодирана в него, предлага много теми за разговор между родителите и децата, а красивите описания на природните богатства ще разширят познанията на бъдещите геолози.

Важен елемент от поредицата на изд. Лист са илюстрациите, поверени на български художници. Изборът на издателите за художник на книгата “Пчелица” е възможно най-подходящ – Любен Зидаров успява да пренесе читателите в онези времена на принцеси, смели рицари, русалки, джуджета, които си спомням много добре от приказките на Николай Райнов. Симбиозата между текст и илюстрации превръща “Пчелица” в четиво, което бих искала да споделя с детето си в някой спокоен следобед, предполагащ безгрижни мечти не само за децата, но и за възрастните.

Другите книги от поредицата “Детски шедьоври от велики писатели”, издадени до момента, са:

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар