“Моите красиви рога” – очарователна история за порастването
19.01.2018

Чаровната писателка Радостина Николова днес празнува рожден ден. Пожелаваме й упоритост и късмет в преследване на мечтите! Нека си припомним последната й за момента книга.

Ради отдавна е спечелила симпатиите на малки и големи читатели. Преди време нейните пухкави мотове ни поведоха на необикновено пътешествие, изпълнено с опасности, хитроумни заговори, страховити битки и дори предизвикателството да успокоим хълцащата принцеса. А след като привлече вниманието на читателите, Радостина се завръща с една нова и коренно различна, но не по-малко вълнуваща история – “Моите красиви рога” (изд. “Мотове”).

Еленът Вундаба, наречен за кратко Ву, е наистина чудно/чудато същество. Той говори твърде много и изключително високопарно, обича да се възхищава сам на себе си, а най-голямата му гордост е Моите красиви рога. Не, правилно четете, Ву има само един рог, наречен Моите красиви рога, за да не го бъркат с еднорог или носорог, например. Еленчето живее самò, защото младоците в стадото му не приемат факта, че е различно. То се успокоява, че всичко е съдба и тъкмо съдбата е довяла калинката Винсент в рога му, както и малката лястовичка Констанс.

Констанс е пълна противоположност на Ву – тя приема без излишни драми нещата такива, каквито са. Макар да се страхува да лети след първоначалния си злощастен опит, лястовичката не се заблуждава, че цял живот ще живее около елена и се подготвя психически за предстоящите предизвикателства. Нещо, което Ву пък се старае да избягва всячески.

Казват, че противоположностите се привличат и твърдението важи с пълна сила за двете животни. Поели съвместно по пътя на порастването, за едно лято Констанс и Ву ще се научат взаимно на търпение, смелост и приятелство. Лястовичката дори ще подтикне нерешителното еленче да се запознае с човека, живеещ недалеч от “гардеробиерната” (разбирай поляната, която обитават). А дали този опит за ново приятелство ще е успешен или напротив – пълно разочарование, читателите ще научат в края на книгата “Моите красиви рога”.

Хм, ами Винсент? За него няма какво много да се каже, защото постоянно мълчи. Дали защото е добър слушател или пък просто защото е предал Богу дух – това е темата на постоянни спорове между Ву и Констанс. Независимо от истината, Винсент внася колорит в историята със своето мълчаливо присъствие и помага на героите да осъзнаят по-добре положителните черти на другия.

Ако сте сред най-верните почитатели на мотовете, първият прочит на “Моите красиви рога” може да ви разочарова леко. Тук няма екшън като в другата поредица на Радостина Николова, историята е в съвсем различен стил, а и илюстрациите не са като онези, които сме свикнали да свързваме с Мелина-Елина Бондокова. Но ако се отърсите от желанието да четете един и същи сюжет, облечен в нова премяна, ще установите, че писателката е издигнала работата си няколко нива по-нагоре, предоставяйки на читателите текст, който не просто може да забавлява, но и да дава отговори на детските въпроси. А те се въртят около порастването, търсят отговор на вечното питане “Кой съм аз? Защо съм този, а не друг?” и помагат на малчуганите да осъзнаят, че никак не е лошо да си различен – в крайна сметка, нали всички сме такива!

Отличната писателска работа на Радостина Николова ще позволи на възрастните да проведат важни разговори с децата за плашещите понякога аспекти на порастването, за приятелството, за кръговрата на живота. Посланията й са гарнирани и с щипка хумор, който ще се хареса на малчуганите. Няма как да не отбележим и редакторската намеса на Албена Раленкова, благодарение на която богатият език на Радостина Николова е вкаран в подходящите за възрастта на читателите езикови рамки. Илюстрациите на Мелина-Елина Бондокова допълват представата ни за героите и превръщат книгата в четиво, което спокойно може да се нареди по рафтовете на книжарниците не само в България, но и в чужбина.

“- Всичко в този живот се случва с цел! – каза на себе си Ву. – Винсент ме научи, че истинските приятели винаги се появяват, когато имаш нужда от тях… Ами Констанс? Тя ми помогна да се науча да слушам, а не само да говоря… Срамота е да се крия тук и да лишавам бъдещите си приятели от възможността да познават толкова чуден елен като мен…”

Книгата спечели Награда “Бисерче вълшебно” 2017 в категория “Мечтатели (9-11г.).

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар