Мечешки истории № 1: Завръщане в голямата гора
15.03.2013

“Може Би Не и Може Би Не, и Може Би Не – каза Ийори,

- а три Можебинета правят едно Вероятно.”

В един момент Мечо Пух, любимецът на всички малки и големи деца, се пенсионира…

Когато Кристофър Робин се превръща в голямо момче без плюшени играчки, баща му Алън Милн решава да престане да посещава Голямата гора и да остави обитателите й да си живеят мирно и тихо – без прожектори, без натрапници. Но любовта на милионите деца не се отказва – тя вика и търси около Шестте елички малкото глупаво Мече и неговите Приятели, наднича в капаните за Муслони и се опитва да улови любимите герои в някой речник…

Възможно ли е едно лакомо мече да изчезне ей така? След близо осемдесет години, Дейвид Бенедиктъс решава да възроди историята за Голямата гора, продължавайки делото на Алън Милн:

“Ти даде ни Кристофър Робин и Мечо,

лес от сенки и ручеи сини.

Светът се усмихна, когато сърдечно

ти блянове свидни дари ни.

Подаръка взех. И се счетох призван

да покажа със страници рой,

че – макар след години – всеки твой блян

може да бъде и мой.”

Следвайки стиховете си, Бенедиктъс допълва и продължава историята на Пух, Ийори, Прасчо, Тигъра, Кенга и Ру, Зайо и роднините. Бухалът с ръкописно име Хубал също присъства, както и гърненцата с мед, и пчелите, и Голямата гора. По-интересното е, че чисто новите истории на “новия баща” на Мечо Пух са изцяло в стила на Алън Милн и дори най-големите фенове (склонни към критика при минимална разлика) не биха могли да имат забележки!

Дебелата книга с твърди корици е прекрасен подарък за всеки почитател на Мечо Пух. Историите в нея са напълно нови, но безкрайно интересни: в тях Кристофър Робин се завръща при горските си приятели през лятната ваканция и заедно се сблъскват с доста ситуации, достойни да бъдат описани в книга. Как пчелите изчезват, а с тях и меда? Какво е небивала суша и откъде сушата довежда видрата Лоти при тях? Каква е историята на Чичу Робърт – чичото на Бухала, с когото той се гордее неимоверно?

Историите са коя от коя по-забавни: и за теста по правопис ми хареса, и за играта на крикет. Научих за мечтите на Тигъра, видях Ийори в ролята на директор и узнах всичко за роднините и приятелите на Зайо. Дочух какво прави Кристофър Робин в училище и разбрах как истинските приятели се притесняват за здравето на писателя Бухал. За пръв път усетих ревност у Прасчо и видях искричка радост в очите на тъжното магаренце Ийори. Илюстрациите на Марк Бърджес в стила на Ърнест Шепард, допълващи текста, превърнаха четенето в още по-интересно преживяване и в края на книгата установих, че съм прекарала едно вълшебно лято с героите от Голямата гора.

Ех, Мечо Пух, мое малко, глупаво меченце, макар и пенсионер, ти все още радваш децата по света, а възраждането ти донесе радост и на мен!

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар