Малкият Вълк и неговите забавни неволи
12.06.2018

Познавам художникът чичо Коля Воронцов от авторската му поредица за симпатичния котарак Помпон, като особено ми допада чувството му за хумор (можете да го откриете не само в текста, но и в рисунките) и играта с думи. Затова бях приятно изненадана, когато забелязах характерните му илюстрации на корицата на поредицата “Малкият вълк” (изд. Миранда). В нея чичо Коля е само илюстратор, а автор е британският писател Йън Уайброу.

“Малкият Вълк. Книга за лошотията” ни запознава с най-голямото дете в семейство на кръвожадни вълци, чиито родители са притеснени за него. Той е необичайно добронамерен, послушен и доверчив за вълк (мие си зъбите преди лягане и си сресва козината!!!). Затова против волята му го изпращат в Зверографството в Колежа по коварства на чичо Зълчан с надеждата, че той ще го научи на истинско вълче поведение. Пътят на Малчо Вълчо е дълъг и опасен и добре, че чичо Коля Воронцов е нарисувал подробна карта на пътуването му в началото на книгата, с която често правех справка за движението на нашия герой. Чичо Зълчан и неговото училище обаче не са това, което очаква неопитното вълче и заедно с братовчеда Вик ще трябва да измислят план за справяне със Зълчан.

Във втората книга от поредицата ”Малкият вълк. Дневник на великите приключения” Малчо Вълчо и Вик решават да превърнат Колежа по коварства на чичо Зълчан в Училище за Приключения. Задачата е неочаквано трудна, затова наемат съмнителния Мистър Хитър да им помогне с измислянето и построяването на различните атракции. За капак родителите на Малчо Вълчо са му натресли по-малкия му брат Миризливко, който развива мания по трупането на злато. При тези обстоятелства нещата нямат как да вървят по план. Малкият вълк и Вик са въвлечени в дълго и опасно преследване, по време на което ще се изправят срещу фобиите си. При Малкия вълк това е страхът от силни гърмежи, а при Вик – непоносимост към сняг.

Уайброу е избрал интересна форма да разкаже перипетиите на Малчо Вълчо – под формата на писма до неговите родители. Те са кратки и забавни, често показват колебанията на вълчето относно правописа (познато на малките читатели Laughing), а подписите му в края на писмата неизменно са повод за усмивки. Сюжетите на Уайброу не са особено заплетени, но наивността на Малчо Вълчо е затрогваща и е трудно да не станеш съпричастен на неговите затруднения. Чрез този добре познат похват авторът увлича децата в проблемите на Малкия вълк и Вик, а пъстрите и забавни илюстрации на чичо Коля Воронцов великолепно допълват историите за вълчите приключения. Всичко това прави книгите за Малкия вълк увлекателни, забавни и лесни за четене за децата на възраст от 7 до 10 години. Ако сте започнали да се притеснявате, че нямат особена възпитателна стойност, успокойте се. Йън Уайброу не е пропуснал да покаже важността на приятелството, нуждата да се изправиш пред страховете си, за да ги победиш и че всъщност не е толкова лошо да бъдеш добър. Дори когато си вълк.

Вижте и ревюто на Алекс от AzCheta.com за “Малкият вълк. Книга за лошотията”.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар