Майсторството на Толкин блести и в детската история “Мистър Блис”
13.11.2017

“- Господин Толкин също не е кой знае колко забавен – продължи Матилда.

- Нима според теб всички детски книжки трябва да са непременно смешни и забавни? – попита госпожица Хъни.

- Така мисля – отговори Матилда. – Децата не са толкова сериозни като възрастните и много обичат да се смеят.”

– из “Матилда”, Роалд Дал

Когато съм чувала познати да коментират творчеството на Дж. Р. Р. Толкин, винаги някой споменава сериозността на произведенията му. Както е видно от цитата по-горе, дори писатели като Роалд Дал смятат Краля на фентъзито за твърде сериозен. Личното възприятие и литературния вкус играят ключова роля при подобни коментари, но ако можем да заявим нещо с абсолютна сигурност, то е безспорното чувство за хумор на Толкин при писането за най-малките.

“Писма от Дядо Коледа” (изд. Колибри), която се появи на българския пазар миналата година, показlа английския писател в светлината на всеотдаен и много забавен баща. Фототипното издание “Мистър Блис” (изд. “Бард”) затвърждава убеждението, че големите писатели могат да пишат еднакво добре както за възрастни, така и за деца.

Мистър Блис живее в къща с високи стаи и много висока входна врата. Защо? Защото е почитател на страшно високите шапки. Има стотици от тях и ги държи на закачалки в антрето.

Чудак като него него няма как да не изненада читателя с още някой заек, скрит в цилиндъра. В случая на мистър Блис говорим за Жираек – заек с врат на жираф, кожа от мушама, напълно сляп, при това живеещ нелегално в градината на чудатия господин. За Жираека времето винаги е хубаво и дори понякога прогнозите му се сбъдват.

В един слънчев ден мистър Блис решава да си купи автомобил. Ама не какъв да е, а яркожълт отвън и отвътре, с червени колела. Като залог, че ще плати, бъдещият шофьор оставя сребристото си колело без педали, което кара само по нанадолнището. 

Оборудван с новия си автомобил, мистър Блис решава да навести лакомите си съседи Доркинс. Докато стигне до дома им, колата претърпява редица произшествия и се оказва пълна със зелки и банани, с мистър Дей и мисис Найт, както и с магаре, завързано отзад.

Смешно пъплещата кола трябва да премине през Гората на трите мечока Арчи, Теди и Бруно, които се проявяват като изпечени разбойници и отвличат зелките и бананите. После решават да посетят Доркинсови с цялата група.

Гостуването никак не минава по правилата на добрия тон и мистър Блис и компания са съпроводени любезно от злите кучета. Какво да правят с автомобила? Предлагат на инатливото магаре два килограма моркови, за да ги изтегли до вкъщи, но Доркинсови решават да върнат визитата, та кашата става наистина пълна.

Премеждията на мистър Блис и спътниците му няма как да бъдат преразказани лесно. В тях се намесват светещи мечоци, истинско горско угощение, кражба на сребрист велосипед, разярен полицай и Жираек, хрупащ през комина килим от спалнята на мистър Блис.

Смехотевичното развитие на нещата ще предизвика истински възторг у малки и големи, само не и у злощастния собственик на автомобил, който се разорява напълно, докато поправя нанесените морални и материални щети на съседите си.

Ами жълтият автомобил, ще попитате? Мистър Блис така и не се качва повторно в злополучната машинария. Подарява я на мистър Дей като сватбен подарък при сватбата му с мисис Найт.

Историята би могла да свърши тук, но Толкин се е постарал да въздаде справедливост и прибавя още няколко сцени след сватбеното пиршество, в които Доркинсови и мечоците си получават заслуженото, не без помощта на Жираека. ;)

Премеждията на мистър Блис Толкин базира на собствените си автомобилни неволи с първото му МПС, закупено през 1932 г. (Ако ви е чудно как са си купували коли и какво са представлявали шофьорските курсове, горещо препоръчваме автобиографичната книга “Момче” от Роалд Дал.) Самата история е съчинена за децата му и в нея цветните моливни илюстрации вървят ръка за ръка с текста. Книгата вижда бял свят едва през 1982 г., след смъртта на създателя си. Защо не е издадена по-рано? След успеха на “Хобит”, феновете на Толкин искат да четат още и още, което принуждава писателя да предложи за издаване приключенията на мистър Блис. Вероятно поради безбожно високата цена, на която трябва да се продава при пълноцветен печат, книгата така и си остава да отлежава до 1957 г., в очакване писателят да прерисува картините в по-опростен вариант. Едва след смъртта му произведението е публикувано във фототипно издание, показващо оригиналния почерк и илюстрации на своя създател.

Фототипното издание “Мистър Блис” (изд. “Бард”) е очарователен подарък за родителите и техните малки деца. С твърди корици, луксозна хартия, превод от Любомир Николов и възможност да се видят оригиналните писания на автора, книгата може да послужи дори като упражнение по английски език или като ценна придобивка за изследователските библиотеки.

Смешната нонсенсова история, сътворена от Дж. Р. Р. Толкин и илюстрирана от самия него, ще забавлява малчуганите и дори може да ги предизвика да си измислят собствени странни животни, да поканят приказни герои като трите мечки в някоя тяхна история. По-добрият ефект, поне за мен, би било мотивирането на майките и татковците да създават подобни истории за децата си – без да наблягат на поуките, като разчитат единствено на въображението си.

“Мистър Блис” и “Писма от Дядо Коледа” са очарователни жестове на нежност и внимание от страна на бащата Толкин към неговите деца. Не знам дали почитателите на “сериозните” му книги са съумели да разграничат детските му творби от фентъзи романите, но умението му да пише на езика както на децата, така и на възрастните, ме кара да го уважавам още повече – и като писател, и като човек.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар