В рубриката "Времевърт" представяме класически детски произведения, които понякога остават незабелязани или недооценени от децата. Те са наистина очарователни и заслужават родителите да ги въведат в живота на своите малчугани. "Това се случи на 35 май" е книга на Ерих Кестнер, която не се нуждае от толкова много родителски усилия, защото е изключително забавна и динамична и, за разлика от "Хвърчащата класна стая" например, се възприема много по-лесно от днешните деца. Тя обаче често остава в сянката на по-известните произведения на немския писател и затова решихме да ви я припомним.
Едва преди няколко години разбрах, че с Ерих Кестнер споделяме една и съща рождена дата - 23 февруари (годините, за мое щастие, са различни). Освен традиционните начини за празнуване, реших, че прочитането на една Кестнерова книга съвсем не е лош начин за отбелязване на празника. Тъничката „Това се случи на 35 май” (изд. ПАН) постави началото на тази нова порядка.
Не се заблуждавайте - краткостта на книгата е обратнопропорционална на щурите неща, които е събрала между кориците си. Там ще срещнете чичо ...
19.11.2017
В рубриката "Времевърт" представяме класически детски произведения, които понякога остават незабелязани или недооценени от децата. Те са наистина очарователни и заслужават родителите да ги въведат в живота на своите малчугани. "Това се случи на 35 май" е книга на Ерих Кестнер, която не се нуждае от толкова много родителски усилия, защото е изключително забавна и динамична и, за разлика от "Хвърчащата класна стая" например, се възприема много по-лесно от днешните деца. Тя обаче често остава в сянката на по-известните произведения на немския писател и затова решихме да ви я припомним.
Едва преди няколко години разбрах, че с Ерих Кестнер споделяме една и съща рождена дата - 23 февруари (годините, за мое щастие, са различни). Освен традиционните начини за празнуване, реших, че прочитането на една Кестнерова книга съвсем не е лош начин за отбелязване на празника. Тъничката „Това се случи на 35 май” (изд. ПАН) постави началото на тази нова порядка.
Не се заблуждавайте - краткостта на книгата е обратнопропорционална на щурите неща, които е събрала между кориците си. Там ще срещнете чичо ... 
"- Господин Толкин също не е кой знае колко забавен - продължи Матилда.
- Нима според теб всички детски книжки трябва да са непременно смешни и забавни? - попита госпожица Хъни.
- Така мисля - отговори Матилда. - Децата не са толкова сериозни като възрастните и много обичат да се смеят."
-- из "Матилда", Роалд Дал
Когато съм чувала познати да коментират творчеството на Дж. Р. Р. Толкин, винаги някой споменава сериозността на произведенията му. Както е видно от цитата по-горе, дори писатели като Роалд Дал смятат Краля на фентъзито за твърде сериозен. Личното възприятие и литературния вкус играят ключова роля при подобни коментари, но ако можем да заявим нещо с абсолютна сигурност, то е безспорното чувство за хумор на Толкин при писането за най-малките.
"Писма от Дядо Коледа" (изд. Колибри), която се появи на българския пазар миналата година, показlа английския писател в светлината на всеотдаен и много забавен баща. Фототипното издание "Мистър Блис" (изд. "Бард") затвърждава убеждението, че големите писатели могат да пишат еднакво добре както за възрастни, така и за деца.
Мистър Блис живее