Кърпена глава в бърлогата на паяка
19.04.2018

“Лудостта е по-важната част от науката.”

Из ”Случайни научни писания” на проф. Еразъм Еразмус

Много хора имат фобия от паяци. Ако сте сред тях, не четете това ревю, нито пък “Бърлогата на паяка” (изд. ФЮТ) – четвъртата книга за приключенията на създанието Кърпена глава на Гай Бас.

Нахаканата Арабела Гаф от Кривогреблово остава сираче и предстои да бъде отведена в сиропиталище (троликалище според СъществотоSmile). Тя обаче се смята за напълно способна да се справя сама (ако вече сте чели книги от поредицата, знаете, че това е абсолютно вярно), затова с приятелите й Кърпена глава и Съществото решават да дойде да живее в замъка “Гротеск”. Чудесният план обаче се обърква, когато Арабела бива отвлечена в мразовитата зимна нощ.

Кърпена глава отново е изправен пред изпитанието да напусне замъка и да се изправи пред големия опасен свят на хората. За чудовищно, сглобено от различни части създание като него, той е нетипично мил, услужлив и верен на приятелите си. Затова не се колебае незабавно да тръгне на спасителна мисия заедно с Иво - първото създанийце от замъка “Гротеск”, дело на бащата на проф. Еразмус. Следите в снега ги отвеждат в сиропиталището “Много пътища”, където се срещат със странната мадам Отров и близък роднина на професора. Упоритият Кърпена глава е твърдо решен да разбере какво става и да измъкне Арабела от там.

“Бърлогата на паяка”  предлага още една доза от приключенията на симпатичното чудовищно творение на луд професор, който се интересува единствено от следващия си експеримент. За щастие Кърпена глава е съвсем различен от създателя си – загрижен за чудовищните обитатели на замъка (без неговите специални отвари, те биха се самоунищожили), истински верен и жертвоготовен приятел, смело и изобретателно малко същество, което успява да доведе приключенията до успешен край.

С този неочаквано симпатичен герой Гай Бас успява едновременно да привлече вниманието на читателите и да им предаде важни послания. Докато се забавляват истински с неговите перипетии и страховитите обитатели на “Гротеск”, децата ще се замислят, че важно е не как изглеждаш, а какво правиш; ще усетят какво означава истинското приятелство и безкрайната любов; ще се замислят дали е толкова добре да се лишиш от духа и волята си в замяна на спокоен, уютен и безпроблемен живот като сираците от “Много пътища”.

Не бива да забравяме и добре познатото чувство за хумор на Бас, което намира израз в станалите традиционни цитати от налудните размишления из “Случайни научни писания” на проф. Еразъм Еразмус, както и зловещо-забавните стихчета и песни в началото на главите. Преводът отново е дело на Ирина Манушева, а удоволствието от четенето е пълно с мрачно-шеговитите илюстрации на Пит Уилямсън.

Прочетете и ревютата на първите 2 книги – “Кърпена глава” и “Окото на пирата” и не пропускайте срещата с Гай Бас днес от 13:00 в Младежкия театър в София в рамките на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар