Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът
17.05.2012

“Лъвът, вещицата и дрешникът” е вторият роман на Клайв Луис, посветен на Нарния, и първата част от филмовата адаптация на сагата. Книгата, подобно на останалите шест части от поредицата, е разказ за приключения, магии и деца, които не се спират пред нищо, за да защитят идеалите си.

Историята започва през 1940 г. – десетилетия, след като Поли и Дигъри откриват чудната страна Нарния. Луси, Едмънд, Питър и Сюзън са изпратени в провинцията при странния професор Кърк, където трябва да изчакат края на Втората световна война. Това, разбира се, им се струва ужасно – принудени са да живеят далеч от родителите си, роднините им изглеждат смахнати, а единственото забавление, когато завали дъжд, е четенето и игрите на криеница. Ала същото това скучно ежедневие отвежда четирите деца в мистериозния дрешник, криещ входа към Нарния. Така се поставя началото на едно велико приключение, в което само истински добрите и смелите ще намерят пътя към щастието.

Kакто и в първата книга от поредицата, “Племенникът на магьосника”, тук отново ще срещнем Аслан и Джейдис, този път с разменени роли – Бялата вещица ще се окаже жестоката владетелка на Нарния, а лъвът-импертор – преследван от нея изгнаник. Появата на четирите деца обаче ще отключи древно пророчество, което може да преобърне отново силите на доброто и злото. Вероятно знаете какво се случва после с децата Певънзи – ще бъдат омагьосвани, преследвани от вълци, спасявани от бобри и… Е, другото ще разберете, ако прочетете книгата или изгледате филма, който, ако трябва да бъда искрена, е успял да замаскира чудесно по-слабите моменти от романа.

Както и в миналото си ревю споделих, поредицата “Хрониките на Нарния” не е най-подходящото четиво за пораснали деца. Част от събитията и действията на героите останаха неразбираеми за мен, част от описанията ми се сториха ненужни, част от героите – нефункционални за сюжета… и все пак продължавам да чета следващите книги от сагата!

Може би все пак в  “Хрониките на Нарния” наистина има доза магия…

Автор: Вал Маринова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар