Живот сред шума на върбите
„Шумът на върбите” е издадена преди 110 години и е истинска класика за деца в англоезичния свят. Книгата обаче има труден старт. Първоначално издателите отхвърлят ръкописа на Кенет Греъм. За публикуването й в Щатите допринася американският президент Теодор Рузвелт, който в писмо до Греъм казва „започнах да считам героите за свои приятели”. През 1929 г. Алън Милн пък използва откъс от книгата, за да направи театралната постановка „Жабокът от замъка Жабокряк” и вече нищо не може да спре пътя на Плъхчо, Къртичко, Язовеца и Жабока към сърцата на малките читатели.
Адаптираното издание „Шумът на върбите“ (изд. „Лабиринт“) с илюстрации от Робърт Ингпен разказва на малките читатели истории за приятелството, живота в хармония с природата и насладата от простички удоволствия като топлината на слънцето по кожата, тишината по време на среднощно плаване или просто…шума на върбите край реката.
Всичко започва с неочакваното желание на Къртичко да научи повече за света над подземния си дом. Къртичко среща Плъхчо, който с удоволствие споделя с новия си приятел ежедневните излети с лодката, разходките в гората и срещите с другите животни. Разказите за техните преживявания се редуват с глави, посветени на Жабока – най-безразсъдния герой в книгата. Книгата е подходяща за деца над 4 г., които няма да имат проблеми да следят преживелиците на малкия брой основни герои – всеки със свои характерни особености.
Повечето от децата вероятно ще се почувстват най-близки до Къртичко с внезапно обхваналия го приключенски дух. Също като малчуганите, той е движен от неутолимо любопитство и всеки ден в компанията на Плъхчо, Язовеца и Жабока му носи нови преживявания и житейски опит. Плъхчо пък е в ролята на наставник или поне по-големия и опитен приятел, който с радост разкрива света и неговите чудеса пред по-малкия си другар. На Язовеца е поверена ролята на загадъчния мъдрец. Безспорно най-колоритният персонаж е Жабокът. Той е добросърдечен, но повърхностен и склонен да се хвърля с главата напред в поредната си мания. А това неизбежно го поставя в трудни и опасни ситуации.
През годините книгата е излизала с рисунките на прочути илюстратори, сред които Ърнест Х. Шепърд (когото познаваме с илюстрациите към „Мечо Пух”), Артър Ракъм („Алиса в страната на чудесата”) и австралиеца Робърт Ингпен. От изд. „Лабиринт“ са избрали за българските читатели съкратена версия на текста, дело на Джулиет Станли, с илюстрации именно на Ингпен. Илюстрациите са направени по повод 100-годишнината от публикуването на книгата. Те са нежни, пълни с усещането за безвремие, което обхваща човек сред природата, и чудесно предават атмосферата на английската провинция отпреди време.
Вярвам, че с помощта на красивите рисунки на Ингпен и чудесния превод на Емилия Масларова малките читатели ще се потопят напълно в историите за Плъхчо, Къртичко, Язовеца и Жабока. Признавам, че аз не останах безусловно очарована от текста. От една страна, историята ми бе твърде по английски спокойна и безсъбитийна. От друга се подразних от внезапната поява на хора в историята и нелогичното им взаимодействие с героите животни, независимо от факта, че последните са силно антропоморфизирани, за да стане разказът по-достъпен до децата.
Въпреки тази забележка, книгата си остава красива и луксозна – голям формат, твърди корици, качествена хартия. И определено е издание, заслужаващо своето място в домашните библиотеки на възможно най-много български деца.
