Матилда е най-очарователното, преждевременно развито за възрастта си, самостоятелно и оправно момиченце, за което съм чела. Единственият недостатък е, че се запознах с нея едва на 37-годишна възраст. За свое оправдание мога да спомена само, че не помня да съм чувала за вълшебника с име Роалд Дал, когато бях дете и със сигурност не съм чела нито една негова книга за деца навремето. Просто такива нямаше нито в книжарниците, нито в библиотеките. Невероятно е, знам, но е съвсем истински тъжен факт!

Животът често дава втори шанс и този път не го изпуснах. От разказите с неочакван край на Роалд Дал бях подготвена за присъствието на черни краски и насилие над децата (физическо и психическо) в неговите детски книги. По тази линия изненади нямаше – бащата на Матилда е изпечен мошеник, търговец на коли втора ръка, а майка й е безотговорна и разплута бинго-маниачка, за която върха на семейните удоволствия е телевизионната вечеря (цялото семейство вечеря полуфабрикати на подноси пред неистово гърмящия телевизор).

Изненадите, които Роалд Дал ни е подготвил, са по отношение на по-човечните му герои. 5-годишната Матилда е просто изумителна. На 3-години сама се научава да чете и се отдава изцяло на това всепоглъщащо занимание. Понеже у тях книгите са смятани за напълно излишни предмети, а четенето (особено пък от момиче) – за невероятно тъпо занимание, Матилда става редовен посетител на библиотеката. Под невярващия поглед на библиотекарката тя изчита всички налични детски книги, а след това продължава с романи за възрастни.

За съжаление всеки ден й се налага от чудния свят на книгите да се връща обратно в реалността на противното си семейство. У дома е постоянно овиквана, обиждана и тормозена от родителите си. Чувството за справедливост на момиченцето е дълбоко засегнато. Матилда обаче знае, че е само на пет и няма особени шансове за успех в пряк сблъсък с възрастните. Умното и изобретателно хлапе започва да си отмъщава за всяка несправедливост по заобиколен начин.

Тъкмо когато възмутеният читател започва леко да си отдъхва и да се усмихва на успехите на Матилда, момиченцето тръгва на училище. А там, освен симпатичната млада учителка госпожица Хъни, се подвизава и абсолютно ужасната училищна директорка госпожица Трънчбъл. Недейте да се заблуждавате от това, че и двете са госпожици. Разликата между тях е от небето до земята. Трънчбъл е чисто и просто чудовищна – по размери, по стил на обличане, по отношение към учениците и учителите. Г-ца е Хъни е добросърдечна, мила и онеправдана.

Съвсем закономерно нашата Матилда се оказва въвлечена в опитите за съпротива срещу чудовището Трънчбъл. Тук изненадващо се преплита и съдбата на г-ца Хъни и аз мога да ви кажа само, че малката Матилда ще изиграе ключовата роля.

Ако и вие като мен досега сте пропускали да се запознаете с Матилда, не отлагайте повече. Гарантирам ви, че след последната страница дълго няма да забравите нея и г-ца Трънчбъл.

Ако пък сте от неизкушените, които още не са се разхождали из света на книгите, знайте, че той може да бъде всичко – от убежище до източник на вдъхновение, сила и идеи.

За запознанството на Вал Стоева с “Матилда” прочетете тук.

Автор: Лора Филипова