Захарното дете – историята на едно момиченце от миналия век

„Захарното дете“ от Олга Громова (издадено от изд. „Точица“ в превод и по идея на Здравка Петрова) разказва за петгодишната Стела и нейното семейство, които живеят щастливо в Москва, докато в началото на 1936 г. бащата става една от многото жертви на репресиите на Сталин и комунистическия режим, арестуван е и изпратен в лагер.

Идеята за история от това бурно време, предназначена за малките читатели, ми се стори необичайна и извънредно любопитна. Още повече, че „Захарното дете“ се основава на действителни събития от живота на главната героиня. Книги за деца, посветени точно на този исторически период, не се срещат често. В България те изобщо липсват, но случилото се тогава, по един или друг начин, продължава да се усеща и днес.

Главната героиня Стела Нудолская се радва на щастливи първи години от своето детство – обичана е от родителите си и бавачката си. Слуша приказки и стихове на руски, немски и френски; родителите й пеят, рецитират и учат малкото си момиченце да мечтае за пътешествия, славни битки и храбри мъже и жени, които да й показват истинското значение на думите „добър човек“.

„В понятието „добър човек“ се съдържаха много неща.“

Добрият човек прави всичко сам.

Човекът умее и може да направи всичко, отначало с нечия помощ, а после – сам…“

Безметежното порастване на Стела е прекъснато, когато баща й се оказва враг на родината и е арестуван една нощ. Момичето и майка й също се превръщат в социално опасни елементи. Попаднали в категорията ЧСИР (членове на семейството на изменник на родината), те бързо са  изселени от Москва и заточени в далечен Киргизстан. Първоначално се оказват в лагер в степта, а по-късно са освободени, без обаче да могат да се върнат в дома си.

„Захарното дете“ проследява няколко години от живота на Стела и нейната майка, в които двете трябва да организират живота си отначало; техните скитания от място на място в търсене на работа и дом, всеки път когато майката бива прокудена и трябва да търси нова работа, срещите с различни хора. Книгата обхваща тези почти десет години, чак до момента, когато някъде след края на Втората световна война момичето и майка му все пак успяват да се завърнат и установят отново в Москва.

Моят любим момент е, когато Стела става манасчи или разказвач на „Eпопея на Манас“ – киргизка епическа поема, една от най-дългите в света. Като човек, който открива удоволствие в изучаването на нови езици, няма как да не се възхитя на умението й да общува на толкова различни езици като немски, френски, киргизки и украински.

–

Олга Громова се запознава с героинята Стела Нудолская в края на 80-те години на ХХ в. и едва по-късно разбира за този период от живота й. „Захарното дете“ е базирана на ръкопис, започнат от самата Стела. Тя обаче така и не успява да го завърши сама и в крайна сметка Олга Громова е човекът, който редактира, попълва празнините, добавя детайли и характери и издава книгата. А идеята за „Захарното дете“ като повест за тийнейджъри, а не като исторически мемоар, е на главната героиня в нея – Стела.

Възрастните, които се опасяват, че история от времето на големия терор може да се окаже твърде тежка за едно дете, мога да уверя, че книгата всъщност носи светлина и оптимизъм. Написана е с вярата, че добрите хора са винаги повече и винаги около нас, когато имаме нужда от тях; че душите ни са като здрави платна, които ще ни преведат през изпитанията. Действието е увлекателно, а мястото – Киргизстан – интересно, така че подрастващите бързо ще се потопят в сюжета и няма да скучаят, докато Стела разказва за случките от своя живот. Обемът пък е само от 196 страници, така че няма опасност младите читатели да загубят интерес.

Фокусът в книгата е не толкова върху това, как една държава, водена от своя непогрешим и всесилен лидер и „баща на народите“, наблюдава, манипулира, преследва и смазва тези, които е обявила за врагове. Това, което читателите ще открият в „Захарното дете“ е една майка, успяваща да запази духа и вярата на своето дете, независимо от кошмарите  и страховете наоколо. Читателите ще открият и едно дете, което остава независимо по дух, мисли самостоятелно, изпълнено е с доброта, не се бои и се отнася с разбиране и топлота към различните хора, въпреки враждебната среда.

„… Ето това се нарича „да слушаш сърцето си“: с ушите чуваш, че са врагове на народа, а сърцето не вярва, усеща, че не е така.

– Защо тогава много хора вярват? Те какво, нямат ли сърца?

– Най-често вярват хора, които не са свикнали да мислят сами, на които не достигат знания… или смелост, за да мислят с главите си.“

Разбира се, не трябва да забравяме, че децата със сигурност ще имат много въпроси към своите родители. В крайна сметка, дори засегнати мимоходом, в книгата се случват много необясними за днешното поколение събития.

Именно благодарение на историите в книги като „Захарното дете“ младите читатели ще свикнат да си задават въпроси и да търсят отговори, без да приемат безкритично твърденията за историята, които възрастните им поднасят като безусловни истини. Защото възрастните могат и да грешат, сляпо следвайки нехуманни идеи в името на светло бъдеще, което някой обещава. А за нас, възрастните, остава отговорността да се погрижим срещите с подобни книги за нашите деца да бъдат чести, да поощряваме задаването на въпроси и да сме готови да говорим за това.

„Захарното дете“ е своевременно напомняне, че от нас зависи дали ще допуснем онези мрачни времена да се завърнат в живота на нашите деца. А борбата това да не се случи, преминава през нещата, които правим или не правим всеки ден.

Преводът от руски език е на Здравка Петрова, корицата е дело на Кирил Златков.

Вземете книгата с код с кауза DK19 от

Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg.

Когато купувате книги с този код, вие подкрепяте насърчаването на детското четене в България.