Захарното дете – историята на едно момиченце от миналия век
„Захарното дете“ от Олга Громова (изд. „Точица“) разказва за петгодишната Стела и нейното семейство, което живее щастливо в Москва, докато бащата не става една от многото жертви на комунистическия режим и не попада в лагерите на смъртта.
Идеята за разказ за това бурно време, предназначен за малките читатели, ми се стори необичайна и извънредно любопитна. Още повече, че „Захарното дете“ се основава на действителни събития от живота на главната героиня. Книги за деца, посветени на този исторически период, са рядко явление. В България те изобщо липсват – но случилото се тогава, по един или друг начин, продължава да се усеща и днес.
Главната героиня Стела Нудолская се радва на щастливите първи години от своето детство. Слуша приказки и стихове на руски, немски и френски; родителите й пеят, рецитират и учат малкото си момиченце да мечтае за пътешествия, славни битки и храбри мъже и жени, които въплъщават понятието „добър човек“.
Безметежното порастване на Стела е прекъснато, когато баща й се оказва враг на родината и е арестуван от властта. Момичето и майка му също се превръщат в социално опасни елементи. Попаднали в категорията ЧСИР (членове на семейството на изменник на родината), те са изселени от Москва и заточени в далечен Киргизстан. Първоначално се оказват в лагер в степта; по-късно са освободени, без обаче да могат да се върнат в дома си.
„Захарното дете“ проследява няколко години от живота на Стела и нейната майка, в които двете трябва да организират живота си отначало; скитанията от място на място в търсене на работа и дом, срещите с различни хора. Книгата обхваща тези почти десет години до момента, когато, някъде след края на Втората световна война, момичето и майка му все пак успяват да се завърнат и установят отново в Москва.
–
Олга Громова се запознава със Стела Нудолская в края на 80-те години на ХХ в. и едва по-късно разбира за този период от живота й. „Захарното дете“ е базирана на ръкопис, започнат от самата Стела. Тя обаче така и не успява да го завърши сама и в крайна сметка Олга Громова е човекът, който редактира, попълва празнините, добавя детайли и характери и издава книгата. А идеята за „Захарното дете“ като повест за тийнейджъри, а не като исторически мемоар, е на главната героиня – Стела.
История от времето на големия терор звучи като твърде тежко четиво за едно дете. Но мога да ви уверя, че книгата всъщност носи светлина и оптимизъм.
Написана е с вярата, че добрите хора са винаги повече и винаги около нас, когато имаме нужда от тях; че душите ни са като здрави платна, които ще ни преведат през изпитанията.
Действието е увлекателно, а мястото – Киргизстан – необикновено, така че подрастващите бързо ще се потопят в сюжета, докато Стела разказва за случките от своя живот. Обемът пък е само от 196 страници, така че няма опасност младите читатели да загубят интерес.
На пръв поглед сюжетът проследява как една държава, водена от своя „непогрешим“ и „всесилен“ лидер, наблюдава, манипулира, преследва и смазва мнимите си врагове. Но това, което читателите ще открият в „Захарното дете“, е много повече. Те ще видят една майка, успяваща да съхрани духа и вярата на своето момиче, независимо от кошмарите наоколо. И едно дете, което остава независимо по дух, мисли самостоятелно, изпълнено е с доброта, не се бои и се отнася с разбиране и топлота към различните хора въпреки враждебната среда.
„… Ето това се нарича „да слушаш сърцето си“: с ушите чуваш, че са врагове на народа, а сърцето не вярва, усеща, че не е така.
– Защо тогава много хора вярват? Те какво, нямат ли сърца?
– Най-често вярват хора, които не са свикнали да мислят сами, на които не достигат знания…или смелост, за да мислят с главите си.“
Разбира се, не трябва да забравяме, че децата със сигурност ще имат много въпроси към своите родители. В крайна сметка, дори засегнати мимоходом, в книгата се случват много необясними за днешното поколение събития.
Именно благодарение на истории като „Захарното дете“, младите читатели ще свикнат да не приемат безкритично твърденията, които възрастните им поднасят като безусловни истини. Защото възрастните могат и да грешат, сляпо следвайки нехуманни идеи в името на светло бъдеще, обещано им от някого. За нас, родителите, остава отговорността да се погрижим срещите с подобни книги да бъдат чести, да поощряваме задаването на въпроси и да сме готови на искрени отговори.
„Захарното дете“ е своевременно напомняне, че от нас зависи дали ще допуснем онези мрачни времена да се завърнат в живота на нашите деца. А борбата това да не се случи преминава през нещата, които правим или не правим всеки ден.
Преводът от руски език е на Здравка Петрова, корицата е дело на Кирил Златков.
Когато купувате книги през партньорите ни чрез линковете в изображенията по-долу, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.