Изминаха три летни месеца (за някои дълги, за други – безкрайно къси) и е време да се отправим към училищния двор, към класната стая и към новите неизвестни, които ни зоват. И независимо дали отивате към училищния двор за първи, пети или десети път, вълнението и лекото притеснение от новото, което предстои, вълнува съзнанието ви, нали?
През годините мнението за училището се сменя: в началото е вълнуващо, ново и безкрайно забавно, а новите приятели и новите знания карат малчуганите да летят и да мечтаят. В по-горните класове започваме да се оплакваме понякога, на моменти скучаем, но винаги откриваме по нещо ново, което да ни заинтригува. А когато осъзнаем, че вече няма да прекарваме безметежните си години в училище и е време да поемем сами по пътя на живота, се появява онази тъга, която ни кара да си спомняме за първия учебен ден…
Независимо дали днес ще се отправите за първи или за последен път към училищния двор, не забравяйте да черпите с шепи от знанията, да се веселите и да не позволявате на моментните настроения да променят представата ви за училището. Защото рано или късно ще се върнете вазад в спомените си и е по-добре те да са изпъстрени с детски смях, шарени книжки и звука на любимото звънче, което ви привиква в клас!
На добър час на всички ученици, учители и родители! 🙂
