Ще започна с признанието, че очаквах тази книга с нетърпение. Като голям почитател на зловещите истории от сравнително ранна училищна възраст, винаги съм искала да „заразя“ и своята дъщеря със страстта си. Тя обаче харесва страхотиите на теория, докато в действителност има нежно, милозливо сърце. Това не й пречи непрекъснато да търси баланс между двете.
Затова „Как да не бъдеш убиец на вампири“ (изд. „Orange books”) ми се стори особено подходяща за нея – както и за всички деца, които имат интереси към хорър жанра, но са малки за истинските ужаси. Книгата на Кейти Бърчъл предлага едно съвсем малко страшно приключение, подправено с много хумор и кетчуп.
Историята започва обещаващо. Маги Хелсби и семейството й се местят да живеят в къщата на починалия чичо Брам (заслужени почитания за Брам Стокър). Къщата е разнебитена, стара и скърцаща, с две думи – абсолютно идеална, защото Маги обожава страшните книги. Още на следващия ден момичето разбира, че близката гора е обвита в мрачни легенди и никой не смее да навлезе в дебрите й. Хората говорят за злокобен замък, населен с демони и вампири, за опасни заклинания и сигурна гибел. Мистерията се заплита още по-повече, когато Маги открива, че цялата поляна около стара къща е засадена с…чесън.
Междувременно Маги се запознава с безцеремонната Ари и плахия Майлс. Макар и толкова различни, тримата намират по нещо специално един в друг и стават добри приятели.
Един ден малката им група решава да влезе в Гората на скелетите, за да докаже, че всички мрачни приказки са просто измислица. Но…ето че зловещият замък се оказва истински, а Маги отваря вратите му преди да се замисли. Натъква се на Острозъба – млада вампирка вегетарианка, също толкова развълнувана от неочакваната среща. Така триото прераства в необичаен квартет.
„- Привет, граф Кръвожадни – отвръща невъзмутимо тя. – Как я карате?
– Как я карам? КАК Я КАРАМ? Напълно съсипваш часа ми по отмятане на наметалото, после напускаш класната стая без да се извиниш, а след това ми съобщават, че някой те е видял да се промъкваш в кабинета ми!“
Първоначалният потенциал на историята леко загубва блясъка си в хода на книгата. От една страна са техническите слабости (например думите, изписани с главни букви и разхвърляни из целия текст). Както и заглавието, което издава случващото се в книгата и се фокусира върху последните страници.
По-сериозните ми забележки се отнасят до самия начин на писане и разгръщането на действието и героите. Финалната развръзка е сякаш претупана и доста неубедителна. Вярно е, че децата по правило нямат широк читателски опит, придобит в различни стилове, но неправдободобната история си остава такава. И въпреки че главните герои са достатъчно пълнокръвни и печелят искрено симпатиите, другите персонажи в книгата са меко казано нереалистични.
Все пак „Как да не бъдеш убиец на вампири“ може да се окаже особено добро предложение, когато малките читатели искат нещо забавно и не прекалено страховито. Прочетена преди Хелоуин, книгата ще донесе подходящото настроение. Не на последно място, приключенията на Маги Хелсби и нейните приятели ще покажат на по-свитите деца, че страховете винаги са по-големи в умовете ни, отколкото в действителност. И че различията ни не са пречка между нас, а отправна точка, отвъд която ни чакат вдъхновяващи открития!
Така че, ако нямате нищо против прилепите и намирате вампирските зъби за очарователни, то „Как да не бъдеш убиец на вампири“ може да се окаже точно за вас.
Вземете книгaта с код DK19 от Ozone.bg
Когато купувате книги с този код, Вие помагате
за насърчаването на детското четене в България.
