Всички сме чували фразата, че котките винаги падат на лапите си. Наистина те могат да са ловки, бързи, грациозни, тихи, почти като нинджи. Ами ако една котка наистина може да бъде нинджа?
Според Дермот О‘Лиъри определено може и дори ни запознава с такава в „Тото, котката нинджа и великото змийско бягство“ (изд. “Noble Star Books”). Историята оживява за българските читатели, благодарение на илюстрациите на Ник Ийст и превода на Мартина Андреева.
Какво ще откриете в книгата?
Тото и брат й Силвър са родени в Италия, но живеят отскоро в Лондон с човешките си родители. Силвър е малко импулсивен, весел по душа и обича да похапва – колкото се може по-често. Тото, от друга страна, е полусляпа, но е обучена в бойното изкуство от истински нинджи.
Една нощ, докато стопаните им спят, двете котки се събуждат от силен шум в двора им. Когато излизат, за да проверят кой вдига врява, се натъкват на особено странна котка. Катфейс, както им се представя, ги убеждава да тръгнат с него, за да ги разведе из красивия Лондон.
Всичко върви по план, докато нощната им обиколка не ги среща с множество разтревожени животни. Скоро котките разбират какво поражда страха им – кралската кобра Брайън е избягала от градския зоопарк и е на свобода из лондонските улици. Така Тото, Силвър и Катфейс се нагърбват с нелеката задача да хванат змията и да я върнат в зоопарка.
По време на приключението си, всички научават повече един за друг и разбират, че понякога животните не са такива, каквито изглеждат.
Прочит под лупа
„Тото, котката нинджа и великото змийско бягство“ е динамичен и забавен детски роман, който поставя начало на приключенията на Тото и Силвър. Отвъд патилата на героите и многобройните обрати, в книгата са засегнати и различни значими теми.
Най-лесно уловима е вероятно тази за предразсъдъците. Плъховете са досадни, но пък са вкусна вечеря; тигрите са свирепи хищници; змиите са опасни убийци; котките и плъховете няма как да бъдат приятели. Героите в книгата, обаче, успяват да видят отвъд стереотипите, опознават скритото в другия и успяват да изградят мостове помежду си.
Отношението към животните е друга централна тема в книгата. Самите Тото и Силвър са осиновени улични котета и дават израз на благодарността и обичта към стопаните си. Не им е чужда и съпричастността към дивите животни, които далеч не са толкова пухкави и ласкави като тях самите. Тото без колебание освобождава затворените в клетки паяци, змии и други твари, събрани от нелегалните търговци на домашни любимци. Страшно или не, никое животно не заслужава да живее в плен и лоши условия.
Добякъде слаба страна на книгата е образът на Тото. Предполага се, а и на читателите се напомня, че тя вижда само форми, светлосенки и движение. Независимо от това, вроденият й недостатък почти не се проявява в поведението й, освен когато това е изрично подчертано. Разбира се, това може да се дължи и на реалната Тото, за която авторът казва, че има „светкавично бързи реакции“
Идеи за разговор:
- Имате ли домашен любимец? Какъв е той? Как избрахте името му?
- Какви са предимствата на това да се спаси животинка от улицата?
- Знаете ли какво е „предразсъдък“? Ако не, нека някой възрастен обясни.
- Към кого сте чували да има предразсъдъци? Защо?
- Понякога приятелството събира на вид много различни хора. Сещате ли се за такива?
С увлекателния си сюжет, бързо темпо, приятни персонажи и хумор романът ще заинтригува младите читатели и ще ги поведе неусетно през страниците. А наред с това ще ги провокира да погледнат с други очи на някои съученици или връстници.
