Сотир Гелев и неговите песни за незаспиване
„Сънчо ще ти прати/кончета крилати,/с свилена юздица,/в пъстра колесница…“ – за много от нас тези стихове на Асен Разцветников все още отзвучават с майчиния глас. Люлчините песни са един от най-красивите начини да се свържем с детето си през първите дни от неговото раждане. Текстовете, предназначени за приспиване, са по правило напевни и нежни, с положителни послания и безобидни герои. Ако обаче очаквате нещо подобно от „Приспивни песни за феи и чудовища“ (изд. „Ентусиаст“), пригответе се да останете леко изненадани.
Книгата на Сотир Гелев е всичко друго, но не и обикновена. На нейните страници си уговарят среща дузина знайни и незнайни същества от европейския фолклор. Към децата си те се обръщат по начин, който стъписва („дете кресливо/космато“) и ги приласкават с образи, които ние, хората, бихме възприели като по-скоро плашещи. Всъщност, ако трябва да дам кратка дефиниция на „Приспивни песни за феи и чудовища“, тя би гласяла „Книга за различието“. Какво научаваме за различието чрез образите на избраните герои?:
– Различните създания приспиват децата си по различно време. Малките джуджета си лягат по залез, за да замаршируват из тунелите на мината по развиделяване. Невръстните феи затварят очи с падането на мрака, за да ги отворят при първата роса. Непорасналите вампири се шмугват под завивките преди изгрев слънце, за да не се превърнат в пепел според старото поверие.
– Различните създания приспиват децата си по различен начин. Боботещи, просъскващи, прошепващи своите песни, троловете, великаните и таласъмите всъщност правят едно и също нещо – показват загриженост, любов и отдаденост към наследниците си, всеки по свой собствен начин.
– Ние сме различни създания един спрямо друг. „Приспивни песни за феи и чудовища“ носи едно много важно послание – че всеки родител, без значение дали е човек или русалка, джудже или върколак, е несходен на всеки друг, но че тъкмо неговата неповторимост го прави незаменим за неговия малчуган. Книгата на Сотир Гелев ни помага да си припомним, че по-важни от предразсъдъците ни към останалите са децата, които израстват в дома ни, вслушани в нашите песни и вгледани в нашите действия.
„Приспивни песни за феи и чудовища“ е книга в мерена реч. Текстовете в нея са трудни за изпяване (проверено), но любопитни като постройка. Всяка песен изглежда…достоверно, сякаш наистина е съчинена от създанието, от чието име е написана. Това е причината някои от песните да звучат ведро, втори – приповдигнато, трети – потайно и безпокойно.
Държа да отбележа, че оформлението на книгата е безупречно – форматът 60х90 е удобен за хващане и разглеждане, корицата е твърда, книжното тяло е шито за подсигуряване на неговия дълъг живот. Върху плътната кремава хартия са подредени букви с приятен за окото шрифт и спиращи дъха илюстрации, които доразказват наченатите истории.
Качествата на книгата й носят номинация за награда „Бисерче вълшебно“ 2021 г. и национална награда „Константин Константинов“ в категория Детска литература.
Въпреки заглавието си, книгата на Сотир Гелев е четиво, което държи съзнанието нащрек, при това не само заради страховитите стихотворения. Песните изобилстват от идеи за съвместни занимания с децата. Опитайте:
- Да разширите визитките на споменатите създания в края на книгата. Потърсете как присъства сфинксът в митологията (примерна отправна точка – Митът за Едип). А какво символизира образът на вълка?;
- Да преговорите известните си глаголи за издаване на звук. В Песента на банши ще „чуете“ пискане, кряскане, крякане, протяжно виене, жално мяукане, надаване на зов. Колко от тези звуци можете да възпроизведете?;
- Да научите повече за камъните и минералите, които се срещат в природата. В Песента на каменояда ще срещнете много от тях – гранит, варовик, слюда, базалт, азбест, мрамор, кремък, пясък, гипс, камъчета, руда…Направете си картина от чакъл или гипсова отливка, разходете се до природонаучен музей или пробвайте да запалите огън с парче кремък – възможностите за запознаване на детето с богатствата на земята са безкрайни.
- Да си организирате поетична вечер. Ако Песента на водния дух е допаднала на детето, защо не му почетете още лирика, където думи като „прежна“, „снага“, „смут“ са обичайно явление? Хубаво е, когато обогатяването на речника върви ръка за ръка с културното ограмотяване.
А как можете да направите четенето за лека нощ забавно за по-малките деца? Ето десет предложения и списък с подходящи книги.